Български железничар ще бъде награден за особени заслуги към държавата и нацията. Правителството ще награди Раденко Митев, който преди четвърт век предотвратява влакова катастрофа и спасява живота на десетки българи, като рискува своя.
На 29 юли 1987 г. на гара Елин Пелин десетки майки изпращат на лагер децата си. Железничарят Раденко Митев също е там, когато една страшна вест хвърля в паника хората на перона.
„След заминаването на влака се получи силен писък от майките, че оттатък е тръгнал по същия път друг пътнически влак,” спомня си Раденко.
Двата влака се движат един срещу друг. До сблъсъка им остават минути и железничарят разбира, че пътниците са на косъм от смъртта.
„Аз без да губя време, качих се на един товарен вагон с железа, хвърлих едно желязо към фиксатора на контактната мрежа - разви се дъга...”
Митев помни, че от токовия удар пламва като жива факла. „Тука на краката ми се разви огън и още нося белези.”
За него най-важното е, че двата влака спират на метри един от друг, че ударът е избегнат и жертви няма.
„Има много такива в България, които трябва да се почетат. Но почитта е в това, че си оставил живи хора, не че някой ще ти даде ордени и медали,” казва железничарят.
Сега обаче старите му болежки са се обадили, затова Митев ще се радва, ако получи като награда от държавата почетна пенсия.
„Умирам от болки, ама требва да се поддържат нервните клетки, защото се ослепява напълно... И това е лошо - слепотата, това е лошо. Да не ослепея напълно, да не виждам хубавите булки дето се вика.”
Дядото не знае колко хора е спасил и не се определя като герой и казва, че героизмът е в скромността.
