Краставички от Виетнам, чесън от Китай, домати от Полша, картофи от Франция и Германия – защо храни, за чието производство имаме перфектни природни условия, се внасят от хиляди километри? И как е възможно една кисела краставичка, пропътувала 10 хиляди километра от Виетнам, да бъде по-изгодна и предпочитана пред тази от Пазарджик, например?

Пловдивското Ново село е най-големият производител на домати в България. В момента там има 1 милион и 300 хиляди стръкчета домати. Отглеждат се и краставици, спанак, гъби, марули, чесън.

Дъмпингът на вносни плодове и зеленчуци всяка година поставя зеленчукопроизводителите в Ново село пред дилемата дали да не зарежат производството. Намират за несправедливо да се конкурират с гръцките производители, които дават стоката си почти без пари, защото получават по-големи субсидии от българите.

В сезона на марулите, производителите от Ново село отново ще изхвърлят качествена стока на боклука. А на трапезата отново ще режем вносни салати. Чуждата стока понякога се предлага на пазара като българска.

Големите вериги магазини и търговци искат стандартизация на продукцията, предвидимост и гарантирани количества. Българските производители работят на принципа „всеки за себе си”, без предварителна координация и така няма как да правят сделки с големите търговци. Остават им само продажбите на борсите. Производителите на зеленчуци в България тепърва се организират в кооперативи, както конкурентите им от Европа.

Земеделският министър Димитър Греков обясни в „Тази сутрин”, че ниските цени на бейби корнишоните от Виетнам и Индия се дължат на евтината работна ръка в двете страни.

По думите му министерството е насочило усилията си за сдружаване на сродните зенленчукопроизводители, което би им позволило и да излязат на външния пазар: „Предприемаме като мярка и в бъдеще да създадем външнотърговско дружество към МЗХ, което да търси възможности за реализиране на продукцията навън”.

Това ще се случи през следващия програмен период до 2020 г., наредбите все още не са изготвени, но то ще бъдат насочени именно към дребните производители. Греков допълни, че мярката няма да е задължителна, но би помогнала и за излизане от „сивия сектор”. „През следващия програмен период ще се даде възможност на такива села да се сдобият с място в борсата или тържището да продават собствената си продукция. това ще доведе до скъсяване на веригата, ще се увеличи печалбата на производителите”, обеща министърът.

Той каза още, че от началото на годината по борсите работят данъчни и митнически инспектори срещу липсата на фактури за стоката. Все още обаче нямало пълен отчет за резултатите.