България е на път да се превърне в рекордьор по брой професори на глава от населението. Само за няколко години те са се увеличили двойно.
От 2011 г. у нас важат нови правила за придобиване на научни степени. И въпреки че оттогава досега общият брой на доцентите и професорите не се е увеличил значително, само професорите са нараснали двойно.
И сега съотношението доцент-професор е едно към едно.
В бившата 20-та поликлиника екипът на bTV има среща с един от най-младите професори у нас – 34-годишния психиатър д-р Дроздстой Стоянов. Става доцент на 28 години по стария закон и професор на 33 години при сегашния към Медицинския университет в Пловдив.
Вярва, че нямаше да успее да израсне в йерархията при стария ред.
„По-добре 10 души, които не заслужават да бъдат избрани, отколкото един единствен човек, който има сериозен научен принос, да му бъде попречено да бъде избран. Системата на ВАК беше репресивна. И постигаше точно това – елиминацията на такъв род хора”, казва младият психиатър.
През 2010 г. Висшата атестационна комисия беше закрита. Всеки университет получи свободата да определя самостоятелно критериите за придобиване на научни степени. Като председател на Съюза на учените в България, академик Дамян Дамянов изследва как работи новият закон.
Близо 30% от кадрите на Пловдивския университет по хранителни технологии са станали доценти и професори. Алма матер се нарежда в средата на класацията, а най-бавно са израствали преподавателите на Висшето строително училище.
„Човек може да приеме, че критериите за допускане до доцент и професор в част от университетите са занижени”, коментира акад. Дамян Дамянов.
Учените настояват за ремонт на закона и въвеждане на минимални държавни изисквания. Психиатърът д-р Стоянов вярва, че със звание или не, обществото само преценява достойните.
Друг сериозен проблем е и плагиатството. Международно изследване проведено през миналата година е открило преписване в 20% от проверените научни трудове.
