Инициатива за отваряне на главните ходове на обществените сгради поде българският писател Захари Карабашлиев. Той е автор на онлайн петиция, с която призовава за отворени врати като символ на „почтеното, открито и прозрачно управление, обърнато към хората”.
Тя може да бъде подписана онлайн на адрес http://www.peticiq.com/102409, като има възможност подписалият да остане анонимен.
„Двадесет и пет години след падането на Берлинската стена, България е отворена към света, но официалният вход на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е все още затворен за хората. В храма на свободния дух, интелект и идеи, в най-престижното ни висше учебно заведение се влиза по странични улички, през бариери, задни врати, второстепенни входове, КПП-та, полуосветени коридори, но не и през централния вход, не и по нормалния начин! Има ли основателна причина Софийски университет да е затворен към улицата, към България и света? В сградата на Народното събрание също се влиза през задния вход, а само допреди няколко месеца тя бе оградена с железа като животинска ферма! Съдебната палата отвори парадния си вход едва след почти четвърт век!”, се посочва в текста на призива.
За 24 часа от началото на петицията тя е подкрепена от 200 души, като близо половината са от София.
Петицията поставя още въпроси: „Не са ли именно отворените врати на библиотеките, училищата, музеите, театрите, университетите входове към знанието, към нови светове и възможности? И не са ли отворените врати на административните обществени сгради символи на почтеното, открито и прозрачно управление, обърнато към хората?”
„Няма основателна причина централните входове на повечето обществени сгради в страната ни да са затворени, а гражданите да бъдат принуждавани да минават през странични, задни врати. Вярвам, че гражданско общество се гради с малки и големи конкретни действия, някои от които с ясна символика”, подчертава авторът Захари Карабашлиев.
„Четвърт век след ритуалното събаряне на Берлинската стена, ние още не сме отворили вратите си. Нека го направим сега!”, призовава накрая той.
