Всички деца имат право да ходят заедно на детска градина, независимо от техните различия. Благодарение на кампанията на bTV и УНИЦЕФ това ще стане възможно в 30 детски градини в цялата страна.
Една от тях има 20 годишен опит в грижата за „различните” деца. Кристина е на 3 години и половина. Родена е с левостранна хемипареза. „Когато тя стана на 3 месеца видяхме, че тя не вижда с лявото око, че не си обръща главата на лявата страна, левият крак, лявата ръка бяха абсолютно неподвижни”, спомня си майка й Цветелина.
След месеци на всекидневна рехабилитация и операция в чужбина, състоянието на Криси видимо се подобрява. Майка й е изправена пред избора да я запише в детска градина или да се грижи за детето си вкъщи. „Аз бях убедена, че в детската градина няма да могат да положат съответните грижи за нея. Първо, защото тя двигателно се нуждае от един поглед повече. Второ, защото след като 3 години е пракарвала време по рехабилитации и не е имала този социален контакт с другите деца, тя беше неинтегрирана”.
Логопед и психолог съветват Цветелина да запише Криси в детска градина и майката се сблъсква за първи път със страха да се грижиш за едно по-различно дете.
„Първият сблъсък беше ужасен и доста обезкуражаващ. Отидохме, подадохме документи, хората бяха прекалено любезни дори, много отзивчиви, как ни приветстват. На втората среща ни обясниха как помещенията са много малки, децата са много, учителите се притесняват. Ние можехме да се борим с това нещо, да принудим институциите да ни приемат, но когато не сме желани, отношението щеше да бъде съвсем различно”, смята Цветелина.
След още един неуспешен опит, Цветелина застава с надежда пред отворените врати на 124 детска градина „Бърборино” и намира свободно място за Криси. „Тя просто страшно много напредна. Във всяко едно отношение. Много е самостоятелна, много повече започна да говори, отношенията й с другите деца са много по-хармонични, има си приятели. Даже миналата седмица ми стана много приятно, защото тя не беше на градина и аз дойдох да оставя едни материали и се събраха 4-5 момиченца и попитаха „Лельо, къде е Криси?" И аз казвам, че днес няма да дойде. „Ама защо?! Ние я чакахме!”, разказва майка й.
Преди повече от 10 години в същата детска градина се създава първата група за деца с диабет. „Не знаех какво е диабет за деца от 3 до 7 годишна възраст. Бях малко уплашена, но в същото време си казах „Защо не?!" Тези деца трябва да ходят на детска градина. Покрай тези деца започнаха да идват и други деца - деца, които не могат да говорят, деца с епилепсия, деца аутисти”, споделя Соня Стратева, директор на детската градина.
Във всяка група има поне едно дете със специални образователни потребности. Директорката казва, че това възпитава на съпричастност.
Ние не ги познаваме и поради тази причина се страхуваме. Но другото нещо е, че човек наистина трябва да има желание, трябва да е възпитан за толерантност, за да приеме тези деца като нещо съвсем нормално, защото те са много и имат нужда от подкрепа. Когато я получат, става все по-добре.
