С напредването на годините, с развитието на технологиите и начина на мислене, общуване и дори правене на бизнес, пропастта между поколенията е факт навсякъде по света. Тази своеобразна дистанция обаче се превръща в истински „Гранд каньон” в страни като България, където обществото минава през дълъг и болезнен преход от един социално-сив строй в друг – почиващ на принципи като конкурентоспособност и пазарна икономика.
В това объркващо време на смяна на комунистическите идеали с капиталистически са родени децата от т.нар. Поколение Y. На Запад с този термин са „обозначени” родените след 1980 г. Има ги и у нас – децата на интернета, живеещите във Фейсбук, израсналите с GSM в ръка, ИТ-спецовете, „бъдещето на България”.
В момента те са на по двайсет и няколко. Не помнят комунизма и не са обременени от страха за промяна и развитие – напротив желанието за разнообразие и предизвикателствата са тяхната движеща сила.
Образовани са, говорят поне по два езика, пътуват много в чужбина, имат огромно портфолио от умения, въоръжени са с желанието да покорят света, вярват, че само небето е таван за мечтите и възможностите им.
И точно тези характеристики създават една нова реалност в бизнес средите – не само у нас, но и по целия свят.
Работодателите, повечето представители на предходните две поколения – бейби бумърите и поколението X, си задават въпроса как да променят подхода си, така че да успеят не само да привлекат, но и да задържат младите и талантливи служители, от които фирмите (особено в България) имат огромна нужда.
Какво точно иска поколението Y?
Отговорът е комплексен, но има няколко основни „правила”, които представителите на това поколение следват в избора си на работно място. Едно от тях е възможността за развитие и свобода при взимането на решения.
„Днешните млади хора биха останали с радост да работят дълго време на едно и също място, ако им се даде възможност за професионално израстване и им се покаже, че са високо ценени и се справят добре в това, което правят. В момента, в който осъзнаят, че това няма как да се случи, те не се двоумят да напуснат работното си място и да отидат другаде, където заплатата може и да е по-малка, но ще се чувстват по-удовлетворени. Те искат да се чувстват значими и това е основното им изискване към работната среда”, обяснява американски експерт по „Човешки ресурси” пред списание „Тайм”.
Друг водещ мотив при избора на следващата кариерна стъпка при поколението Y е...
Приятелството
Докато доскоро работодателите в САЩ бяха на мнение, че за бизнеса е добре да се насърчава съперничеството между служителите, реалността вече е друга. Младите служители искат да работят в екип, в който колегите са и приятели, разговорите не се въртят само около общите задължения и проекти, а пиенето на по бира след работа е толкова обичайно, колкото самото идване на работа.
И третото най-голямо „условие”, което младите служители поставят пред работодателите си е балансът между работа и личен живот. Тъй като за поколението Y границата между двете понятия почти не съществува, то обръща огромно внимание на гъвкавостта на работното си време.
За днешния представител на тази генерация няма никакъв проблем да работи от вкъщи или дори през уикенда, стига сам да определя степента си на заетост и свободното си време през седмицата.
Днес хората от това „изискващо” поколение съставят около 40% от работната сила на България. За да не се прехвърлят към една друга статистика – на имигриралите заради по-добри условия на труд млади българи, бизнесът няма друг избор освен да се адаптира към новите очаквания и нужди на тези „дигитални деца”.
Все пак не липсва и другата гледна точка – тази на работодателя у нас, който още не е готов да промени разбиранията си и до голяма степен смята, че поколението Y е прекалено фокусирано върху парите и амбициите си често има нереалистични очаквания. „Именно това превръща младите в т. нар. job hoppers - хора, които сменят работата си на всеки шест месеца или максимум една година”, казва работодател.
Действително 70% от представителите на поколението Y напускат първата си работа до две години след назначаването си, показва изследване на американската кариерна мрежа Experience. Въпреки това не може да се отрече, че тези млади хора променят начина, по който функционират корпорациите по света. С тях трябва да се съобразят не само работодателите, но и техните по-стари колеги, защото не след дълго именно
Хората от Y-генерацията ще са новите шефове
И ако някой си мисли, че младежите от новата реалност са прекалено капризни и разглезени, и само знаят да искат без адекватно да преценяват възможностите си, да почакат – защото се задава поколението Z. Родените след 2000 година ще са истинското предизвикателство за света – с тяхната куцаща граматика, Скайп правопис, нежелание да четат, богоговеене пред Макдоналдс и американските комедии...
