Всеки пети българин живее под прага на бедността. Това означава, че над милион и половина българи са на ръба на оцеляването. Изчисленията са на синдикатите.
В Центъра за временно настаняване в София намират временен подслон стотици изпаднали в беда. Условията в него не са луксозни, но предлагат топлина и покрив над главата. Ако мислите, че този репортаж не се отнася до вас, грешите – историята на едно семейство показва колко малка е крачката от нормалния живот до бедствието.
Вече две години Албена, Радослав и майка им Назаретка нощуват под звездите. Преди са се издържали с търговия. Началото на кризата идва със смъртта на бащата. Доходите намаляват. Албена става личен асистент на баба си, но наскоро тя умира и така семейството полита надолу. Единственият им доход е пенсията на Назаретка от 130 лв.
„Това е илюзия на живота. Мъка е, отвсякъде. Вечер лягаш, всичко пред очите какво е било, както е бил животът, а това не е истински живот”, казва майката Назаертка Алдимирова.
Най-скъпото, което имат са спомените. „Това сме в Унгария. Майка ми, баща ми и аз. Това е майка. Майка и аз. Същата жена”, разказва дъщерята, разлиствайки семейния албум със снимки.
Албена и Радослав нямат образование, нито опит, но искат да вземат живота си в ръце. Да ходиш на работа, когато нямаш дом, обаче, е невъзможно. „Да спиш на улицата, и да ходиш на работа…”, казва Албена. „Нито си се изпрал, нито си се наспал”, допълва Радослав.
Хора от съседните кооперации ги викат да помагат срещу заплащане. Носят им храна и завивки, но това не решава проблема. „Животът може би е бил, докато е била моята майка жива. А ние случайно сме живи”, казва Назаретка.
Семейството отказва всяка предложена помощ от институциите. Назаретка, Албена и Радослав остават под наблюдението на социалните служби, но те са в задънена улица без съдействието на семейството. „Може би ще умрем тука. Не виждам нещата на никъде. Ще умрем. Нощеска съм сънувала, че съм умряла. По едно време се събудих и викам... жива съм...”, разказа майката.
Въпреки че всеки случай е индивидуален, всеки гражданин, изпаднал в тежка ситуация, като цяло може да се обърне за подкрепа към общината и към социалните служби. Вероятно ще може да се възползва от жилище за временно настаняваме, където може да си стъпи на краката.
През зимата, специално в София отварят врати и два кризисни центъра, а топла храна нуждаещите се могат да получат и от социалните трапезарии.
За разлика от повечето европейски държави в България са малко неправителствените организации, които работят с хора, изпаднали във финансова криза. Препоръката е да не се чака - това е най-лошото, което човек може да направи, защото кризата ще се развие до необратима.
