Все повече българи са склонни да посегнат на живота си. За първите 10 месеца на тази година близо 1 500 души са се обадили на телефон 112 и са заплашили със самоубийство.
Мотивите за крайното решение най-често са липса или загуба на работа и сътресения в личния живот.
Светослава губи баща си през декември миналата година. Неочаквано той отнема собствения си живот, а с него преобръща и нейния. Месеци психологична терапия са необходими на момичето, за да превъзмогне станалото и да се върне в света на живите.
„Не се преживява, просто слагаш розовите очила и продължаваш напред. Това остава като жестока гнойна рана завинаги, дълбоко в съзнанието ти,” разказва Светослава Логинова.
Светослава е само пример за това какви разрушения на психиката нанася на близките на самоубиеца крайното му решение. В последните месеци обаче хората като нея стават стряскащо много. По данни от телефон 112 – 1 476 души са заплашили със самоубийство до средата на октомври. Броят им се е увеличил с над 200, в сравнение с 2011 г.
„Темата „социални проблеми” навлезе много. Отдавна го усещам. Този проблем пълзи с тенденция на ескалация,” казва д-р Христо Куруджиев, психиатър в „Пирогов”.
В България гореща линия за помощ на хора с намерение за самоубийство няма. Най-често помощ се търси от 112 или телефонът на доверието към БЧК. В повечето случаи човекът зад слушалката има нужда просто да поговори с някого.
Според психиатрите, основен проблем е и отказът на българина да търси специализирана помощ навреме. Децата също не правят изключение.
По думите на д-р Куруджиев, рязко пада възрастта на самоубийствата. „Вече виждам деца на 10 - 12 години. Дори някой път родителите опитват да прикрият децата.”
По данни на министерство на здравеопазването през миналата година 763 души са отнели живота си. След тях остава само призив и терапия описана в книга.
