Враца окончателно се прости с мечтата да си има покрита ледена пързалка. Някога спортното съоръжение е било гордостта на града, но така и не било довършено.
Преди три десетилетия врачани решили не на шега да мерят сили с Варна и София като си построят собствена ледена пързалка. Ясно било, че поддръжката няма да е евтина, но социализмът и работещият тогава комбинат „Химко" били сигурна гаранция, че реченото ще стане.
Бивш машиностроител и самоук поет Андрей Каменов е живата история на Враца. Написал е точно 1812 поеми, но за ледената пързалка още не го е споходило вдъхновението.
Създал е обаче поема за глада, която според него точно пресъздава прехода от соца към демокрацията. „Добре живяхме ний при дядо Тошо и това не беше никак лошо, работа, усмивки и добри заплати, но дойде време, държава се разклати”, рецитира възрастният мъж.
Разклатил се и мегаломанският проект за закрит зимен дворец във Враца. Освен историята, се намесила и съдбата. На площадката станали няколко трудови злополуки.
„Тия младите, вместо наркотици, можеше да ходят там да спортуват. Можеше да се направи нещо, да има хокеен отбор, фигурно пързаляне, и почнаха да сторят, обаче загина едно момче при строежа, и така си остана”, казва Олег Русинов, жител на Враца.
Днес подобна на торовия завод, който режат за скрап, е и съдбата на недостроената ледена пързалка. Години наред тя бе един от най-опасните обекти в града заради ръждясалата конструкция и постоянно падащите метални елементи. До 20-ина дни от строежа няма да остане и помен. Събарянето е възложено на сплотена бригада от Перник.
