Едно руско знаме и едно българско. Между тях – червено със сърп и чук. Отдолу – дузина, може би най-много 20 души. Средната им възраст също се движили между 20 и 25 години, като се вдига толкова само от няколкото пенсионери, които също са дошли в градинката на „Кристал” да скандират „НАТО, фашисти, световни терористи!”.

Под знамената ги е събрала визитата на генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен в столицата. Смятат, че скритата цел на твърдолинейния бивш датски премиер е да уговори България за участие във война срещу Русия. Сравняват го с генерал-губернатор, който посещава колония.

Събралите се журналисти са около два пъти повече от демонстрантите. Ако се вярва на смятана за близка до левицата социологическа агенция, подкрепящите Русия в кримската криза са мнозинство у нас, вероятно из някои редакции са очаквали по-сериозно присъствие.

Самите протестиращи са категорични – много мислят като тях, но ги е страх. Вероятно и потресаващото задръстване в началния час на миниатюрния митинг не действа мотивиращо. За сметка на това присъстващите са категорични – жителите на спорния полуостров са взели решение към коя държава искат да принадлежат, а Западът трябва да остави Украйна на мира.

Никой не казва лоша дума и за главното действащо лице в спектакъла на североизток от нас – Владимир Путин. „Не мога да го видя лично и да му благодаря... Те сигурно знаят, че българският народ е с тях”, казва сговорчива баба, застанала леко встрани от редицата камери.

Тя не скандира.

Нищо не започва от днес

Шествия и манифестации в подкрепа на руската политика не се провеждат у нас не от вчера. Имаше ги през хаоса на 90-те, когато Борис Елцин и компания сами не знаеха какъв курс са поели. Има ги и през последните 14 години, в които Владимир Путин с желязна ръка пренареди олигархичния пъзел вътре в страната.

Около войната в Косово българските социалисти изглеждаха сякаш изоставени от големите си руски братя, докато днес между половината и всичките парламентарно представени партии се надпреварват да се харесат на Кремъл.

Никой не смее да се обяви за санкции срещу Москва след завземането на Крим, а близките до всяка власт медийни кръгове не се свенят да пропагандират срещу всичко западно.

Много лесно би било да обясним цялата ситуация с теориите за „Петата колона“, която по време на целия преход не е губила позициите си в политиката и икономиката на България.

От друга страна, даже и най-повърхностното и ненаучно наблюдение показва, че немалка част от нашето общество днес искрено се радва на успехите на Владимир Путин и със злорадство коментира несполуките на западните демокрации. Лоялните на Москва не са спуснати с парашут, те имат своя електорална база.

Според скорошно проучване излиза, че около 40% от българите са на руска страна даже по отношение на украинската криза.

Културният антрополог проф. Ивайло Дичев открива обяснението за тази привързаност към всичко руско в образованието. По думите му, в мъките на робството е основното съдържание на българската идентичност според преподаваното в клас, а това значи омраза към турците и любов към руснаците.

„Как очаквате да реагират хората на война, който подкрепя мюсюлманско Косово (настъпление на турското срещу православието) и санкции срещу Русия? Тънки неща като човешките права в първия случай, международното право във втория няма как да развълнуват гражданите“, смята проф. Дичев.

Според него, самите атлантици опитват да продадат политиката си с някакви прагматични мотиви - влизане в ЕС и „кярене на пари от еврофондовете или от американците“, което веднага води до контрааргументи, свързани с предлаганото от руснаците. Дичев посочва, че присъствието им е най-осезаемо в енергетиката, банковия сектор и туризма у нас.

„Дали тези три неща са свързани или се конкурират не знам. Но докато не дойдат някакви други капитали, които да изместят руските, влиянието ще остава много силно“, подчертава професорът.

Какво се крие зад филите и фобите?

„Русофилство респ. -фобство, както германофилство преди, американофилство сега - това са идеологии, които заменят липсващата политическа идентичност на нашите партии. Не знаеш чии интереси защищаваш, кои социални слоеве стоят зад теб - ясно е обаче дали си за американците или руснаците“, категоричен е културният антрополог, като дава и пример с изказване на Радан Кънев, според когото подкрепящите Русия са леви, макар социалното неравенство в нея да е значително.

От чисто политическа гледна точка, професорът смята, че от кризата печели застаналата на руска страна „Атака“. Хората на Волен Сидеров ликвидираха всички съмнения в геополитическата си ориентация на 3 март т.г., когато шествието им по случай националния празник беше водено от голям транспарант с недвусмисления надпис „Не ЕС ни освободи, а Русия! Да живее православието, долу европедерастията!“.

На този фон губят десните, които безкритично застанаха на страната на Украйна: „Там, наред с безкористните героични граждани имаме една газова принцеса, един шоколадов крал, кандидати на Майдана за президентския пост. Ще има неминуемо някои разочарования, каквито имаше сред първата оранжева революция през 2004 г.“.

Каквото и да ти говорят, миризмата е на газ

Кризата в Украйна и все по-ясните намеци на „Газпром“, че може да спре доставките на синьо гориво към Европа направиха неочаквана услуга на изпадналото в немислост шистово лоби в Европа. Добиването на газ от почвените слоеве чрез т.нар хидравлично разбиване и инжектиране на химикали донесе големи дивиденти на САЩ, но не и без сериозни екологични последствия.

Именно заради тях хората в ред държави през 2011 г. - 2012 г. се вдигнаха на протести и прогониха компании като „Шеврон“. Поне у нас остана и съмнението, че народният гняв е получил определена подкрепа и от руския енергиен бизнес.

2 години по-късно, същите лобисти отново надигат глас и тревожно сочат Украйна на картата. Скоро ще се разбере дали ще сполучат там, където преди удариха на камък.

За проф. Дичев темата е идеологизирана колкото филството и фобството. „Не можеш да си едновременно срещу ядрената енергия, шистовия газ, Южен поток, въглеродните емисии (въглищата) и скъпите възобновяеми източници - все някаква енергия ни е нужна. Но кой да реши кое, в каква пропорция? Катастрофата ни се дължи на това: няма легитимен начин за взимане на решения, крещят се някакви идеологии, зад които стои частният интерес“, казва той.

Обратно на малкия митинг

Минути след началния час, противниците на НАТО вече изпитват известна скука. Лозунгите тип „Русия – морален стожер” и „Да живее православието!” се посрещат с иронични усмивки от минувачите. Нови участници в събитието не идват.

Сговорчивата баба разказва за баща си – белогвардеец и за внуците си, които вече си имат малки деца. Протестирала е и лятото – срещу правителството, защото „се съюзили с турците”. По отношение на знамената все пак смята, че може да са червени, но е по-добре на тях да няма съветски герб.