На 9 септември, в землището на село Черна скала пада хеликоптер. 18-годишната Шенай Сюлейман чува тътена и хуква през полята да търси разбитата машина.
„Човекът викаше за помощ. Той искаше да лежи, аз как да го оставя на поляната да лежи. Той лежеше на ръката ми и върху крака, почистих му лицето, защото беше цялото с кръв. Разказваше ми , че тече гориво, че е опасно и ми викаше „Отивай си, защото може да избухне!”, разказва момичето.
Защо остава при пострадалия пилот? „Нямаше как да го оставя. Бяхме заедно, ако избухне, заедно ще умрем”.
Шенай вика полиция и линейка.
Нито пилотът запомня името на момичето, нито тя – неговото. На следващият ден го посещава във болницата.
За героизма си днес Шенай получи грамота от учителите си. Чувства ли се герой? „Това беше само човешко, доброволно беше, тогава нищо не мислих. Не съм осъзнавала риска тогава. Ама отново пак да падне, пак ще го спася”.
Това не е първата добрина, която 18-годишното момиче прави. Пораснала рано, днес Шенай помага на всички в селото си, работи на две места, учи и е отличничка. И знае, че един ден ще стане полицай.
