На 1 януари Източноправославната църква празнува Васильовден, а народният празник е Сурваки.
Св. Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. сл. Хр. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.
Василий учи първо в Кесария, а след продължава обучението си в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. След като завършва образованието си, Василий се установява близо до град Неокесария при река Ирис, където създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов.
В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Св. Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.
Св. Василий Велики е знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев". През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език.
Заради примерния си живот и висока ерудиция св. Василий Велики е почитан заедно със св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката.
Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Народната традиция свързва Васильовден с обичая сурвакане. Млади мъже обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Сурвакането се явява продължение на коледарските благословии. Както коледарите, и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето, и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. В дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На нея, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната се коли петел. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила (името Васил/Василий произлиза от гръцката дума за цар).
