Като цяло лишените от свобода в България живеят в нечовешки и унизителни условия. Това констатира омбудсманът Мая Манолова след серия от проверки в затворите у нас. Докладът за Националния превантивен механизъм обхваща и психиатрии, институции за деца, следствени арести, домове за хора с увреждания и бежански и миграционни центрове.
„Като цяло, материално-техническата база в затворите остава трагична, като най-тежко е положението в Бургас и Варна. Липсата на санитарни помещения в затворите във Варна, Бургас и Сливен е недопустима. Използването на кофи в общите помещения, ограничените количества санитарно-хигиенни препарати, невъзможността да се поддържа елементарна лична хигиена, представлява форма на унизително и нечовешко отношение“, обяви Манолова.
В доклада е отбелязано, че в женския затвор в Сливен има ясла, в която се отглеждат деца до 1 г. Те обаче са заключени, също като майките си, и нямат възможност за разходка навън извън сградата – излизат на въздух само на терасата.
„Абсурдна е ситуацията с топлата вода и санитарно-хигиенните материали – 15-20 мин. топла вода веднъж дневно, едновременно за баня, пране на дрехи и чаршафи, доколкото ги има – за 30 жени на 4 душа и 4 мивки. (...) Ползват кофи. И минимално количество санитарно-хигиенни материали - един тоалетен сапун на месец, един сапун за пране и 200 гр. перилен препарат, 10 превръзки – крайно недостатъчни, затова затворнички ми разказаха, че ползват чаршафите, в резултат част от леглата са без спално бельо“, допълни Манолова.
Смущаващ факт от доклада е, че цените в затворническите лавки и магазини са с минимум 30-40% по-високи от тези навън. Тъй като затворниците нямат право на колети, те се превръщат в сигурни купувачи от обектите.
„Въпросът е защо ГДИН, Министерството на правосъдието, ДПФЗД съдействат за това ограбване? Отправих препоръка към министъра на правосъдието да спре изпълнението на тези обществени поръчки”, каза общественият защитник. Подобни проблеми има и с цените на телефонните разговори.
Мая Манолова посочи още, че са констатирани сериозни проблеми в медицинското обслужване – въпреки наличието на медицински центрове, се осъществяват десетки конвои на затворници ежедневно – за извеждането на лишени от свобода до различни лечебни заведения. „Стоматологичната помощ на затворниците пък най-често се изчерпва с вадене на зъб“, поясни тя.
Според статистиката 19.5 % от българите поне веднъж са търсили психиатрична помощ. 50 000 е броят на хоспитализациите в психиатрични заведения годишно. Общите разходи за психиатрични дейности за 93,5 млн. лв. годишно – под 3% (2.7 %) от общия бюджет за здравеопазване.
„Ако психично болният няма близки или те не желаят да се грижат за него, той няма никаква институционална подкрепа. Излиза от психиатричната болница, случаят му не се проследява, никой не го наблюдава, не си взима лекарствата, влошава се и пак се връща в болницата“, отбеляза Манолова.
