Въпреки своята скромност, децата и възпитателите от дом „Надежда” в Белоградчик, където живее Марио Тихомиров, са доволни от това, че България научи за неговото геройство. Историята на 15-годишния Марио, който спаси друго дете с риск за собствения си живот, трогна хиляди.
Марио е номиниран за класацията „Достойните българи на годината”, а дарителската кампания от последните дни, след като bTV разказа за неговата постъпка, продължава.
„От сутрин до вечер... обаждат се всякакви хора. Първо искат да поздравят детето и екипа, който работи с него,” казва Емилия Григорова, директор на дома, която доведе Марио в студиото на „Тази сутрин”. „Още вчера получихме първите два тона нафта. По-спокойни сме за коледните празници.”
„Горивото ще стигне, при по-икономично ползване, за две седмици,” казва г-жа Григорова. В дома, където живее Марио с тримата си братя и още 34 деца, е хладно. 16-годишният Леонид Лефтеров смята, че има какво да се подобри в дома и дава пример точно с парното.
„Домът има и по-големи нужди – ремонт на столова, нови печки, сушилня за зимата,” казва още Емилия Григорова.
Иначе животът на децата в дома е, доколкото е възможно при тези условия, като на всеки ученик: „Ставаме в 6:30 часа, за да се приготвим, закусваме и после тръгваме на училище,” разказва Мирослав Георгиев. Всичко в дома според него е наред. „Възпитателите се отнасят много добре към мен и всички деца,” казва искрено Миро.
Няколко дни, след като светът научи за Марио, заварваме момчето в двора на дома за деца лишени от родителски грижи в Белоградчик. Първият сняг е затрупал любимото му футболно игрище.
Марио, както всички тези деца, получава 30 лева на месец. Един лев на ден, които по-често спестява, отколкото харчи. Казва, че парите са му достатъчни за закуската в училище.
„Наистина, може би им се иска да си купят нещо от павилиона долу, видели сте го на входа на училището, защото наистина мирише много вкусно, но не могат да си го позволят всеки път, наистина,” казва Катюша Михайлова, изпълняваща длъжността директор на СОУ „Христо Ботев”, град Белоградчик.
Ако изключим якето, подарено от анонимен дарител и двата пуловера, купени в София след гостуването в петъчното ни предаване, без усилия, Марио може да побере всички дрехи, които има в една обикновена пазарска чанта.
„Новите ми дънки си ги купих в четвъртък и два пуловера - и този пуловер си го купих, тази фланелка,” казва Марио, който има само два чифта дрехи за училище.
Марио е ученик в 8 клас. Директорът на гимназията в Белоградчик е бивш възпитател в дом „Надежда”. Тя е един от хората, които посрещат Марио в дома, когато момчето е оставено от семейството си за отглеждане преди 8 години. „Това е съдбата на децата, които са настанени в институция - разполагат с определени по обем вещи, които са техни и повечето от нещата са общи. В домовете е така,” казва Катюша Михайлова.
В дом „Надежда” са и тримата братя на Марио - 16-годшният Любомир, 12-годишният Йоан и най-малкият 9-годишен Габриел, когото всички наричат Габи. Когато се съберат заедно, братята обичат да си спомнят времето, когато всички са живеели с родителите си като голямо семейство.
„Бяхме си на село, играехме - имаше ливада, имаше стадионче, ходехме да ритаме като малки, возехме се с колело, гонехме се,” разказва Марио.
Щастието трае кратко - родителите им се разделят
Първи преди около 10 години в дома попада най-големият Любомир, а след него и останалите му братя. „Тъй като баща ми работи и не може да идва всеки ден, той повече липсва,” казва Любо. „Майка ми не ми липсва толкова много, защото тя е тук в Белоградчик, виждаме се. А тате е в Яновица и идва рядко да ни вижда. Има работа
„Няма възможност майка ми да ми купува дрехи или каквото и да е било, но баща ми за сметка на това отделя много внимание на нас. Последният път беше лятото, когато ни е купил дрехи,” казва още по-големият брат на Марио.
Майката Марияна живее на 40 метра от дом „Надежда”, където са настанени Марио и тримата му братя.
„В момента се изхранвам с ядене, което дават от стола на майка ми. И тя си дава храната тук, но тя не е тук с мен – майка ми живее при сестра ми. Но поне на тоя етап няма просто възможност,” обяснява Марияна.
Жената казва също, че няма работа, защото до скоро не е имала пари дори да си извади нова лична карта. Става ясно, че след петъчното ни предаване, в което разказахме за подвига на Марио, майка му Марияна спешно се е прибрала в Белоградчик от поредното си гостуване.
„Не бях дошла до тук и веднага отидох при директорката, защото ми се обадиха по телефона. Казаха ми нещо, където на мен не ми изнесе. Сестра ми каза - били са отпускани пари, парите Григорова била ги взимала.”
„Много хора са ми казвали: ‘Ей, тая ако ми е жена, аз бих я пребил!’ Викам: не искам да се занимавам, щото аз немам брак с нея, немам нищо... да ходя по затворите и по полициите да ме мъкнат, да си резиля децата.” Тези думи са на Минко Георгиев, баща на Марио и братята му.
Намираме го в животновъдно стопанство в село Яновец, на около 20 километра от Белоградчик. Единственият член на семейството, с когото той говори е лелята на децата, при която те често гостуват.
Обич - това се опитват да осигурят на четиримата братя учителите в дома и местното училище
„Като при всички деца, и те жадуват за дом и семейство. Имам едно притеснение, особено сега, когато идват празниците и всички ще бъдат заедно със семействата си, за съжаление той вероятно няма да бъде с неговото семейство и е малко по-подтиснат,” споделя класният ръководител на Марио Иванка Петрова.
Въпреки зачестилите потупвания по рамото, Марио продължава да твърди, че не е направил нищо особено. За родителите на 8-годишния Мишо, когото Марио извади от скалите край Белоградчик обаче, момчето е герой.
„Как е останал жив, това само Господ си го знае,” казва Васил Мишев, бащата на Мишо. „Радвам се много, че му е помогнал и така.”
„Да има по-голям късмет! Дано Господ да е с него, да му помага за всичко! И му благодаря за детето!”, допълва майката Надя Здравкова.
Спасеният Мишо има 10 шева на главата, фрактура на гръбнака и множество охлузвания. Лекарите обещават да се възстанови напълно до месец, а родителите му да изненадат Марио с нов спортен екип и маратонки.
