Гражданите в по-малките населени места имат по-високо усещане за корупция в болниците. Това показва проучване на Института за пазарна икономика, което се основава на данни от социологически проучвания и статистика на Националния статистически институт.
Най-високо е усещането за корупция в лечебните заведения в Перник, където при проучване през 2012 г. 96% са го споделили. Същото важи за 92% от гражданите на Търговище, 80% в Кюстендил, 67% във Видин и 66% в София. „Това са лични впечатления и не са базирани на официални данни”, предупреди обаче икономистът Калоян Стайков, който представи проучването в предаването „Тази сутрин” по bTV.
Най-високо оценена е работата на болниците в Търговище, Русе, Варна, Ловеч, Силистра. На дъното на класацията са Смолян, Стара Загора, Сливен, Кюстендил, Перник.
Институтът за пазарна икономика посочва и други данни. Най-много болнични места на 10 000 души население има в Монтана – 50, а най-малко – в Перник, 23. За сравнение, в София са 28, сочат данните на НСИ от 2012 г. „В София има предположение за висока ефективност или ниска достъпност – в Монтана се повдига въпросът за висок достъп, но дали тези болници са ефективни?”, коментира икономистът Калоян Стайков.
По отношение на броя мобилни екипи към 2010 г. в София са 51 на 100 000 души, а във Видин – 65. „Единственото обяснимо обезпечение е в Смолян, но там е логично заради географския регион”, коментира Стайков.
Броят на общопрактикуващите лекари на 100 000 души в Плевен е 79, в Стара Загора - 76, в София – 66.
Здраве на фона на корупция
Георги Георгиев претърпява сложна операция от рак на стомаха в Националния онкологичен център. Не иска да показва лицето си, защото съпругата му е медицински специалист. И точно като такъв разбира за корупционната схема, която се шири в болницата.
„На шестия ден, след като ме вкараха от реанимация в отделението, идва един от лекуващите лекари, хирург, който казва, че трябва да заплатя 1450 лв. за съшивател... Обаче се налага втора операция и след втората операция доста време бях в реанимация. Като излязох от реанимация, пак в отделението също се започна масирана атака от още един лекар, който не знам какъв се явява на хирурга, който ме оперира: „Парите, та парите". Обадих се на моите хора, казах им, те по канален ред разбират колко струва този съшивател и че 70% от тия пари взема лекарят. Реално струва между 350 лв. и 700 лв., а на мен ми искат 1450 лв.”, разказа пред bTV потърпевшият Георги Георгиев.
Пациентът не е предупреден, че това ще му струва пари, защото медицинският консуматив не се поема от Здравната каса. Съшивателят, освен че не е задължителен, се оказва и с дефект. Това налага втора операция, която удължава престоя му в болницата с месец.
„Бях посъветван от лекар, също и от отделението, да не давам никакви пари, защото това е бизнес между отделни лекари с дадена фирма за съшиватели. Има и други случаи, при които идват и казват: „Вие трябва да заплатите тази сума!", но след свършен факт! Операцията е минала и след това се говори за пари”, обясни потърпевшият.
Отказът на Георги да плати исканата сума, променя отношението към него. „Те дори не ми казаха какво трябва да направя след операцията, след като ме изпишат, какво трябва да ям, диета трябва ли да пазя. Абсолютно нищо не ми се казва какво аз трябва да правя след като изляза от болницата", оплака се още Георгиев.
„Потърпевши сме и съответно сме ядосани от търговията, която се развива в българските болници”, коментира дъщерята на пациента Николина Петрова. „Не може той да лежи в реанимация и да идва доктора и да му казва: „Какво става с парите?" Не могат да нахлуват постоянно и да му казват: „До края на деня трябва да се дадат тези пари!” Това е абсурд!", допълни тя.
„Може би и за това нямаме вече лекари. Търговците остават тук в България!", възмутен е пациентът.
Оказва се, че случаят на Георги не е единствен. Националната пациентска организация всекидневно получава подобни сигнали. „Един от случаите от последните дни е за опит за източване и на Здравната каса, и на частен здравноосигурителен фонд. На пациентката й се предлага да бъде хоспитализирана, като й се предлага също и избор на екип. Очевидно не се е налагала никаква хоспитализация, защото манипулацията е траела само часове! Тоест няма нужда човек да спи в болницата. В случая въпросното лечебно заведение е получило пари както от Здравната каса, така и от частния фонд”, разказа д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.
Според д-р Хасърджиев, болниците масово не издават документи за купуването на медински изделия. Така трудно може да се проследи надвишената стойност на даден консуматив, който пациентът трябва да заплати. „Тук в България какво се случва - разболяваш се и се почва - дай 1000 лв. за това, дай 1000 лв. за онова. На всичкото отгоре, не винаги законно и аз се чудя защо толкова много хора не се осигуряват. Те си казват - защо да си плащам здравните осигуровки, като после пак трябва да доплащам и да извадя всички тези пари от джоба”, обясни д-р Хасърджиев.
А корупцията ще продължи, докато няма строги санкции, убедени са от пациентската организация. Те предлагат да има процедура, при която автоматично да се прекратява договорът на болницата със Здравната каса, когато се констатира нерегламентирано източване на пари.
Закони и етика
В много от случаите, в които пациентите остават с впечатление за корупция, става дума за консумативи, които Здравната каса не поема. „Тези неща обаче трябва да стават открито”, коментира председателят на Комисията по етика към Българския лекарски съюз Петко Загорчев.
„В част от случаите хората не са прави, защото законът позволява искането на пари. Когато проверим, често се случва, че болният е платил нещо, което НЗОК не поема и това е нормално”, коментира д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.
„В повечето случаи лекарят доминира, защото той е по-информиран и най-често нерегламентираните плащания се срещат точно по Наредбата за достъп на пациентите – за избор на екип. Освен това нарушение на наредбата е когато има различни цени съобразно тежестта на операцията, което е логично от медицинска гледна точка, но това не е регламентирано”, обясни шефът на Изпълнителната агенция „Медицински одит” доц. д-р Златица Петрова.
Загорчев обясни, че от над 200 жалби, получени в Комисията по етика към БЛС през 2014 г., едва девет са за корупционни отношения. „Имаме обаче голям процент жалби за некоректно отношение между лекар и пациент, които са извън рамките на етичните принципи”, посочи той.
„Колко са случаите, в които доволен пациент излиза и говори за това? Единственото, което чуваме за здравната система, е, че има проблеми и повечето хора не разбират, че понякога плащането не е нерегламентирано, а е нормално. Създава се негативна среда”, каза в заключение Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
