33-годишният Наско Златинов още не може да се възстанови от удара от бетонов къс с дължина над 40 см и дебелина около 7 см, който полетя от неремонтирания 40 години мост на магистралата при гара Яна.
Младият мъж в момента е и без работа. Преди инцидента се занимавал със строителство в чужбина.
Ето какво каза той пред bTV
Спомняш ли си какво се случи тогава?
Спомням си, че в последния момент исках да отворя сенника и както си минавахме под моста падна едно голямо парче, и както бях наклонен напред ме заши на седалката.
Спомням си, че ужасно силно се мъчех да си поема въздух, защото в първите 20 секунди нямах никакъв въздух явно съм изкарал всичко, което имах, поех дълбоко въздух и съм изгубил съзнание.
Когато се събуди?
Събудих се, бях първо в ИСУЛ, знам, че ме бяха разсъблекли и се въртяха разни лекари и санитарки край мене, беше ми адски студено, спомням си, че ме качиха пак в линейката и съм загубил пак съзнание.
Имам доста насинени кръвоизливи или поне натъртени ребра, но за добро е, че нямам нищо счупено. Проблемът ми е, че в лицевата част ченето ми е счупено, имам избити някакви зъби и честно казано всички са изкривени и малко трудно си сглобявам захапката в правилната посока, общо взето, имам изградена изкуствена кост, ще слагам имплант на нея, това знам, титаниеви плаки, винтове и така.
От тук нататък обаче доста процедури предстоят, за да бъдеш пак това, което си бил.
Да, защото имам проблеми с храненето, с отварянето на челюстта, имам болки доста големи в лицевата част, даже и по ребрата, нощно време се събуждам, защото ме болят, надявам се всичко да е ок, надявам се докторите да си свършат работата, за да мога да бъда този, който бях преди това.
И това е другата тема, че не съм наясно какво се случва в момента там, защото прекарвам повечето време тук, в манипулации, ходене по доктори и чакам най- вече органите на реда да се свържат с мен, за да дам някакво обяснение по темата.
До този момент не са ли те потърсили?
Никой, нито от „Пътна инфраструктура” не ме е търсил, нито от органите на реда, никой, абсолютно никой. Пълно безхаберие.
Как си го обясняваш това?
Живеем в много хубава страна, никой не се интересува било то грешки, или да търси след това изяснение на тези грешки, ако може да се оправят, или нещата са просто извън контрол, всеки гледа да замаже положението, колкото се може по-бързо и всяка слава за 3 дни и след това да отшуми и да се забрави.
Ще търсиш ли някакви компенсации от държавата?
Ще търся от „Пътна инфраструктура”, не знам, защото аз имам средна телесна повреда, какви са обезщетенията, това сигурно ще го обсъди адвоката ми и така.
