В планината над Копривщица има една местност, която се нарича "Гюла". Когато наближаваш мястото, особено през лятото, усещаш силен аромат на рози. Това скътано до горска пътека място, освен чудно изворче с ледена вода има скала, която от много години мирише на рози.
Години наред там ходят хора и си отчупват от скалата, за да си занесат късче от този аромат. Много хора се чудят как така тази скала мирише така. Всъщност, скалата е с ронливо-пореста структура, а някога от там е минавал стар път. Едно от обясненията е, че някога най-вероятно търговци на розово масло са разлели от тази течност върху скалата и тя се е просмукала в нея.
Спомням си за това място, докато чакам да започне розобер на място разположено близко до Калофер. Времето е дъждовно, а ароматът на рози ухае невероятно. Полето от розови насаждения е на площ от над 600 декара. Той е собственост на фамилия Бончеви, едни от собствениците на розоварна в района.
Историята на тяхната розоварна е далеч във времето. Предприемчивият Еньо Бончев през 1909г. построява една от първите розоварни в България. Розовото масло от село Търничени, където се намира розоварната, се счита за най-качественото у нас. Преди Втората световна война то се е доставяло директно в парфюмериите на "Шанел" и британската "Ярдли". Наследниците на този възпитаник на "Робърт колеж" в Цариград успяват да си върнат розоварната, отнета им от комунистическата власт и нещо повече. Развиват я и днес старата част е по-скоро за атракция и за да се пази родовата памет на фона на новите съоръжения.
Производството на самото розово масло не е някаква сложна технология. Обяснено по най-простия начин, в първата си част розовият цвят се вари. Точно като ракия. После цветът се отделя, а дестилатът отива във "флорентинския" съд. Това е мястото, където розовото масло изплува на повърхността в този съд и само то се източва от него. Защо се казва така, не знам. Сигурно е някакво изобретение, създадено във Флоренция.
Източването на розовия екстракт е може би най-съкровеният момент. Не е въпрос само на това, че тази течност е доста скъпа.
Докато наблюдавам този акт се връщам в мислите си на полето, където съм бил преди няколко часа. Причината да се получава това качество на розовото масло у нас са природните дадености, които имаме. Забележително е и нещо друго. Температурните разлики между нощта и деня, водят до стрес при растенията. В случая розите. Този стрес ги кара да отделят като реакция повече вещество в цветовете си, а ранната утрин, влажност и роса са моментът да се берат.
Все пак не е вярно, че брането е само рано сутрин. Това е красива митология. Кампанията е около месец. Наблюдавам усилената работа. Водя разговори и разпитвам. Освен любопитните подробности на фона на аромата на рози и тук има проблеми, които по думите на Филип Лисичаров не намират решение.
По негови думи в бранша има спекула, липсва ясна рамка на този тип производство, което той не смята, че е земеделие и не може да бъде третирано като такова.
Емоционално негодува от иначе приповдигнатите претенции, че България е страната на розите и най-доброто по качество розово масло, но проблемите в сектора са неглижирани. Не успяваме да довършим темата, защото телефонът му не спира да звъни, а партидите с розов цвят пристигат една след друга. На няколко метра и в старата розоварна се работи.
Какво ли би си казал основателят Еньо Бончев, ако може да се разходи наоколо и види динамиката на нашето време? Сигурно не би разбрал и много от грижите на Филип Лисичаров, защото онези години на преход от патриархален бит и прохождащ капитализъм със сигурност не са били леки, но поне усещането че се прави и създава нещо въпреки държавата, поне исторически не е известно да е съществувало.
И все пак. Забележително е да видиш как се създава розовото масло. А как ухае само…
