Той е най-добрият шахматист на България със зрително увреждане. Ослепява на 24 години, но не пада духом, а печели медал след медал. Преди седмица Расим Низам се върна от Южна Кореа, където участва в Световните игри за незрящи.
На въпрос кой е най-хитрият ход в шахмата, отговаря: „Най-хитър е ходът, с който печелиш. И да е хитър, ако в крайна сметка не спечелиш, това нищо не ти носи”.
За да победи в шаха, човек трябва да е дисциплиниран, внимателен, да уважава противника и да мисли няколко хода напред. С тези качества Расим става 10 пъти шампион на България, 5 пъти балкански шампион, бронзов победител на световното първенство за хора с увредено зрение и първият човек в България с увреждане, заслужил нормата Международен майстор на спорта.
„Това е едно хоби, забавление. Когато печеля една купа, просто се зареждам, защото животът за такива като нас е малко по-труден и като спечелиш нещо такова, се чувстваш по-добре”, признава Расим.
След злополука на 24-годишна възраст Расим ослепява. Остават му само 5 процента видимост на едното око. „Аз първоначално не виждах въобще. Хем не вярваш, че може би ще ослепееш, хем го усещаш”, спомня си той.
Расим Низам казва, че шахът му дава самочувствие: „Започнах да играя шах 1983 година... И след злополуката с очите 1996 година близо една година гледах да се лекувам. Аз просто не предполагах, че зрението ще ми остане увредено пожизнено. И започнах да се оглеждам, разбрах, че има състезания за шахматисти с увредено зрение и реших да се включа. С първото си участие станах републикански шампион 1998 година и оттогава насетне съм над 10 пъти официално шампион на България”.
В ежедневните трудности на Расим помагат съпругата му Мария и трите им деца с красиви имена - най-голямата Мелиса и първокласниците близнаци Берк и Дилара.
С Мария се запознават преди 21 години. В онези времена любовта между мюсюлманин и християнка не била често срещана и дори родителите им били скептични какво ще излезе от връзката. Но с времето се убедили, че между тях има истинска любов. Сега Мария се гордее с всяка купа и медал, които съпругът й носи вкъщи и за миг не съжалява, че е била до него не само в хубавите, но и в най-трудните моменти.
Мария не се уплашила, когато Расим изгубил зрението си. Казва, че когато има любов, тя винаги надделява над трудностите.
„В началото шок беше и аз не очаквах, че ще е така трайно, мислех, че ще се оправи поне едното око. Аз от тая гледна точка знам, че е трудно с човек с увреждане, ние и затова толкова време обсъждахме, мислихме, обаче в крайна сметка след като сме заедно толкова време, не ни пречи. После дойдоха децата, първо едно, после станаха три. Трудно е. Много е трудно, три деца”, признава тя.
Какво ги крепи: „Любовта, уважението, радостта, че сме заедно, общуваме, говорим си, за каквото и да е”.
А на празник, независимо какъв е той, задължително са при роднини. На Великден при нейните родители, а на Байрям при неговите - в Турция.
Расим е категоричен, че по-хубаво от емоцията да печели са само съпругата и усмивките на децата му. И издава тайната на дългия и щастлив семеен живот - любовта един към друг и това, че винаги има за какво да си говорят.
