Романтика или дълг към родината, приемане на предизвикателствата или покриване на нормативи – младите лица на българската бойна авиация виждат летенето по различен начин, но са уверени в едно: за да успееш, трябва последователно да вървиш по пътя към мечтата си.
В студиото на „Тази неделя” старши курсантите от Националния военен университет Бетина Дикова, Анелия Атанасова и Яни Славов разказаха и какво е усещането за първи път да си във въздуха в кабината на боен самолет и как в цивилния живот те приемат, когато кажеш, че се готвиш за боен пилот.
С тях ви срещнахме в началото на подготовката им преди 2 години – във филма на Габриела Наплатанова „Крилати момичета”. Днес те умеят да изпълняват фигури от простия пилотаж, както и част от тези от сложния.
В началото на следващата седмица започват нов стаж, като в рамките му ще имат още наземна подготовка, а след това – полети, разказа Бетина, която е от военно семейство. „Интензивната летателна подготовка наистина помага на млади пилоти като нас да натрупат нальот от 300-350 часа във въздуха”, посочи тя. Целта е да могат да летят на МиГ-29.
Всички са категорични, че с 350-те часа подготовката не приключва – трябва и постоянство. От началото до края.
„Истината е, че на първия полет с инструктор се чувствах точно като товар, може да звучи малко смешно. Колкото и да сме учили, запознавали са ни с кабината, когато излети самолета, ти започваш да гледаш навсякъде, много различно е усещането, много е хубаво”, призна Анелия, която единствена в семейството си е избрала военната кариера.
Яни, който се готви за пилот на вертолет, сподели, че преди да започне да учи за пилот, не се е бил качвал даже на пътнически самолет. Първият му самостоятелен полет бил свързан с много притеснения, но се концентрирал и всичко минало „като (компютърна) игра”.
За да стигнат до първите си полети, сами и с инструктор, тримата са минали през много изпити. „Случвало се е много пъти да ги (Анелия и Бетина – б.р.) подценяват именно заради това, че са момичета. И аз ги подценявах, признавам си. Професията военен пилот е съвкупност от много различни умения – физическа подготовка, координация, ориентация, теоретична подготовка”, посочи Яни.
Дните им започват в 6 сутринта с физзарядка, след това има занятие, а следобед или продължават с теорията, или спортуват.
Анелия и Бетина не мислят за семейство на този етап, но не смятат, че е невъзможно да комбинират тежката си професия с това да бъдат майки един ден. Реакциите, когато кажат, че са бойни пилоти, са най-различни – в началото има и „гадни емоции, неприязън”. Затова и не се хвалят.
„Има някои много учудени, че въобще имаме авиация”, споделя Бетина.
