70% от хората по света казват, че са щастливи от живота си – при 60% през миналата година. Въпреки това, само 42% вярват, че следващата година ще е икономически успешна за тяхната страна.
И докато щастието в света нараства, само една трета от българите са се чувствали щастливи през изминаващата вече 2014 г. Те нямат и особени надежди, че 2015 г. ще е добра.
С идването на края на 2014 г. 70% от респондентите в изследването на УИН/„Галъп интернешънъл“ казват, че са щастливи, което е с 10 процентни пункта повече в сравнение с 2013 г. От всички 64 002 интервюирани само 6% определят себе си като нещастни, в сравнение с 12% през миналата година
Тези, които са нито щастливи нито нещастни, остават на стабилни нива – 23% тази година срещу 26% през миналата. Фиджи е страната с най-щастливо население в света (93%).
Африка изглежда като най-щастливият регион през 2014 г. (83% положителни отговори), следвана от Азия (77%). В същото време анкетираните региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа са най-малко щастливи. На опашката на тази класация се нарежда Ирак, където близо една трета (31%) от всички интервюирани в страната заявяват, че са нещастни или много нещастни.
Най-щастливата страна в Западна и Източна Европа е Финландия, където 80% от хората, декларират че са щастливи. Най-нещастната нация в Източна и Западна Европа пък е Гърция, където 24% от анкетираните заявяват, че са нещастни или много нещастни.
В региона на Източна Европа щастливи са 58% от отговорилите, а 6% заявяват, че не са. 33% остават „по средата“. На този фон България стои по-зле - 31% от българите декларират щастие, 49% - не се чувстват нито щастливи, нито нещастни, а нещастните и много нещастните с живота си са 15%, съобщават от агенцията. Останалите 4% се затрудняват или отказват да отговорят.
Европейците очакват поредна тежка година
В глобална перспектива изследването сочи, че около половината (53%) от попитаните мислят, че 2015 г. ще бъде по-добра от 2014 г. – 5 пункта повече в сравнение с миналогодишното издание на изследването. Делът на онези, които смятат, че идващата година ще бъде по-лоша, пада с 5 пункта в сравнение с миналото издание на изследването - до 15%.
Африка (75%) и Азия (63%) са най-големите оптимисти за следващата година. Обратно, Източна Европа и региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа се оказват най-песимистичните региони - съответно с 28%, 27% и 26%, които мислят, че 2015 г. ще бъде по-лоша от 2014 г.
В изночноевропейския регион отговорите по тази тема са поделени по около една трета оптимизъм, песимизъм и „без промяна”. На този фон българите изглеждат песимисти за 2015 г. По-малко от 20% от запитаните декларират, че следващата година ще е по-добра от предишната, над една трета са песимисти, а още толкова мислят, че годината ще е същата. 12% се затрудняват да отговорят.
В западноевропейските държави запитаните продължават да вярват, че икономиките ще страдат през 2015 г., като 44% изразяват мнение, че годината ще бъде същата, каквато бе и 2014–та, 40% считат, че ще бъде по-трудна година, а само 12% заявяват, че 2015 г. ще е година на икономически просперитет.
България не прави изключение от държавите от Западна и Източна Европа за икономическия просперитет, като само 12% смятат, че 2015 г. ще е успешна в икономически план година срещу 45%, които са на обратното мнение.
В името на родината
На въпрос дали биха пожелали да се сражават за родината си. В глобален мащаб 60% твърдят, че биха взели оръжие за страната си, докато 27% не изразяват подобно желание.
Западноевропейците се оказват най-сдържани в желанието си да се сражават за родината - със скромните 25% желаещи, докато повече от половината заявяват, че не биха воювали за знамето си. Това контрастира с отговорите от Близкия Изток и Северна Африка, където 77% заявяват желание да воюват за страната си. В азиатските страни този процент е 71%. В САЩ – 44% са готови да се сражават за родината си.
В унисон с държавите от Европа в България се наблюдава сравнително нисък процент на хора, които биха се били за родината си. Всеки четвърти декларира, че е готов да хване оръжие, докато близо половината не биха го направили.