Архитектурната среда у нас все още не е адаптирана за хората с увреждания и не отговаря напълно на Европейските норми за достъпност. Студенти по геодезия обаче имат предложение как хората в неравностойно положение у нас да станат независими.
Красимир Цветанов е на 29 години. Мечтае да ходи на работа и да бъде полезен. За да може да напусне семейното жилище, неговият бащата е построил рампа. Дори с нея, обаче, младият мъж има нужда от чужда помощ. Красимир признава, че през последните години се говори повече за хората като него, но все още не се прави достатъчно.
„Винаги се нуждая от помощ. Независимо каква е точка А и каква е точка Б. Защото по пътя винаги има препятствия, които не винаги мога сам да преодолея”, казва Красимир
Петокурсници от кръжок по "Приложна геодезия" са се заели да анализират достъпността на средата за хората с увреждания у нас.
„На много административни сгради няма рампи. Другото, което ми направи впечатление е текстилната настилка за незрящи хора, която не е поставена спрямо изискванията и на кръстовище, примерно, за един незрящ човек ще е много трудно да се ориентира откъде точно трябва да мине”, каза студент по геодезия в УАСГ Адриан Кирилов.
„Някъде е добре, някъде е действително за отбиване на номера, както казват и в много тежко състояние. Скъпоструващо мероприятие - не си струва да попадат парите в аматьори”, отбеляза доц. Руска Димитрова, ръководител на кръжока в УАСГ.
Студентите вярват, че промяната идва с младите хора - те са бъдещите специалисти, от които ще зависи в каква среда ще живеем.
