Повече от 1000 служители на „Български пощи” излизат на протест заради дълг на държавата към дружеството в размер на 22 750 000 лв. от 2011 г. Демонстрацията е организирана от Синдикалната федерация на съобщенията към КНСБ. Тя тръгна от централата на конфедерацията на площад „Македония” и стигна до сградата на Министерския съвет, където приключи по обяд, след като блокира за кратко центъра на София.

Малко по-рано в Министерски съвет за среща по проблемите в „Български пощи” пристигна председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Три основни искания съдържа декларацията, която беше внесена в Министерския съвет от името на протестиращите: незабавно изплащане на компенсацията от 2011 г., категорично противопоставяне на приватизация на „Български пощи” и приемане на Национална стратегия за спасение на дружеството.

След като снощи отпразнува роджения си ден в компанията на премиера Пламен Орешарски, парламентарния председател Михаил Миков и редица други политици от управляващи и опозиционни формации, днес той заплаши с протести, национални митинги, стачни действия". Той даде на правителството срок от три седмици да предприемат промени в социалната си политика.

Той декларира, че дружеството ще остане държавна собственост, като държавата и работническите организации ще се ангажират да изготвят оздравителен план за повишаване на приходите и оптимизиране на разходите.

„Очаквахме далеч повече мерки. В следващите седмици това трябва да се промени, с подготовката на Бюджет 2014. Нашият съвет започва да обсъжда исканията на КНСБ към Бюджет 2014 г. Ако няма движение по тях и ако няма ясна визия за това, че доходите на хората трябва да бъдат променени – заплати и пенсии, ние сме готови да вървим към всички възможни форми на протести, национални митинги, стачни действия и всичко останало, което решат нашите браншови и регионални структури”, посочи Димитров.

„Очаквам докато се формира бюджетът за следващата година, и най-късно до 15 октомври. Трябва да има промяна в политиката, в това число и в стимулите към предприятията, които не виждаме, стимули през Банката за развитие, за стимулиране на малкия бизнес, за пари за заетост, тези, които генерират работни места”, заяви още той.

От КНСБ настояват в бюджета за следващата година да бъде заложена визия за увеличаване на заплатите на всички служители в държавния сектор. Пламен Димитров прогнозира, че предстои тежка есен с много социални бунтове.

След многократните опити на репортери на bTV да покажат трудностите в професията и ежедневието на един пощальон лидерът на федерация „Съобщения” към КНСБ Георги Бочев обясни, че хората се страхуват от „начина на управление”.

До нас стигна информация, че зам.-изпълнителната директорка на „Български пощи” г-жа Костадинова е предупредила началниците по места да изпратят списъци на хората, които ще участват в протеста. Ако те са повече от 5% от служителите, самите директори ще бъдат уволнени. В кой век живеем?” обясни още Бочев в ефира на предаването „Тази сутрин”.

Синдикалистът се оплака, че „и държавата, и партиите” са абдикирали от Пощите, които са създадени през далечната 1879 г. и извършват редица социални услуги за гражданите.
Свилена Първанова започва работа като пощальон в Габрово преди пет години. На 33-годишна възраст постъпва в централната поща с идеята да се пробва, но остава и до днес ежедневието й определят податели и получатели. „За мен от голяма важност е контактът с много хора и това, че работя навън”, споделя жената.

Младата пощальонка обслужва около 2300 адреса. Кореспонденцията и абонаментите разнася пеша, защото теренът е пресечен. На ден изминава средно по около 3-4 километра. В дните, които замества свои колеги, разстоянието става двойно, понякога тройно.

„Заплатата е 330 лева и много отдавна е на това ниво. Трудностите - това са атмосферните условия. Другото е преодолимо”, казва Свилена.

Най-голямата и рискована отговорност на младата жена е разнасянето на пенсиите по домовете. Парите, които носи са застраховани, но не и животът й.

Георги Бочев информира още, че средната брутна заплата в „Български пощи” е 511 лв. Пощальоните, които са около 5000 души, вземат между 310 и 350 лв. месечно.

Синдикалистът е скептичен към идеята за приватизация на Пощите – по думите му, от всички европейски страни това дружество е частно само в Малта, където обаче и територията, и броят на населението са много малки.