Един от най-известните български творци моделира думите, както моделира скулптурите си.

Аз нямам грешка! Не познавам човек безгрешен, аз съм от тия - безгрешните. Моите работи са такива. Нямам грешка, нямам нещо което да не смея да покажа след като съм го направил, без да го поправям утре. Аз не лягам да спя ако не ми харесва, ако не съм успял. Ако не съм победител за себе си.

Тълкувате думите. Разбират ли ви хората, обаче?

Съжалявам, голямо невежество цари. Колкото и да мислят четените хора, че са много интелигентни, много достойни, много богати.  Трябва да си си самоучител, трябва да се самовъзхваляваш. Знаете ли защо ви дават да четете? За да ви вземат акъла!

Винаги ли подбирате думите си?

Не, аз говоря наизуст. На Исус.

Ако трябва да използвате една дума, за да определите себе си, коя би била?

Бих казал, че съм комуникация. А комуникация значи „кому е нужна вашата уникация?”

А вашето изкуство какво е?

Тази дума недей да я използваш оттук нататък. Аз не правя нищо изкуствено. А ще казвате „из вкуса на Калинов, из вкуса на Леонардо”

А кое ви вдъхновява?

Дъхът ми. Ей сега направих 3 живота. Всеки един дъх е един живот.

Има ли някой, на който да се възхищавате?

Боже, на децата. Те не знаят да говорят, а комуникират с нас толкова съвършено. Моята майка ме накара да плача много.

Това е хубаво.

Не е хубаво. Защото ми разбивате откровението. Подарявам ви се. Лицемерно! Бързо трябва да се поправя. Задай ми най-трудният, най-обидният, най-жестокият въпрос. Убий ме!

Не бих могла.

Моля те! Да видиш колко лесно се справям с това, защото аз не знам да чета и да пиша. Аз съм двойкаджия. А си пиша шестица сам.

Обичан ли е, мразен ли е или е по-скоро неразбран Ставри Калинов?

Неразбран, бичуван и изключително уважаван от духа на всеки човек.

А защо? Кое не успяха да разберат хората?

Е, не знаеш ли? Не могат да превеждат на матерен език. Не могат да превеждат чувствата си. А превеждайки чувствата говориш  Бог.

Кой е най-големият урок, който научихте за тези 71 години?

Да остана дете. Не сме ли деца, ние сме опитомени, унищожени, експлоатирани. А дете ли си кой не те обича, кой не те гали, кой не ти се възхищава? И затова трябва да сме истински. А истината ще я узнаем по-натам. Накрая. Аз я узнах от моята майка...все тя ми казваше - ей, говедо, ти ще видиш истината. Учи, говедо! До края на живота си, до няколко часа тя не ми беше казвала никога „скъпо мое момче, мило мое момче”. И когато й целунах ръката, студената, видях истината. И затова трябва да сме щастливи до изстиването на нашето тяло.

Пожелайте си нещо за рожденния си ден?

Пожелавам си да не се разболея, като другите, да започна да ги слушам, да се опитомявам и да наруша детинството в себе си. Това ще бъде най-големият фал, най-големият срив в моя живот - ако се превърна в обществено говедо.