Името й е толкова трудно, че почти никой американец не може да го произнесе - Арнадотир Храндутар. За по-лесно измислят прякора Шоплифтер. Родената в Исландия стилистка живее в Ню Йорк, където нейни произведения от коса са изложени в Музея за съвременно изкуство МОМА като част от изложба за творчеството на певицата Бьорк.
С нея работят по албума й „Медюла”, който се превръща в един от най-продаваните й албуми в кариерата.
„Бях направила една инсталация с кафяви плитки и тогава тя дойде и ме помоли да й създам образа за албума „Медюла". В него тя залага основно на гласа, но искаше да има и интересна визия, да бъде голо тяло, но и да има нещо върху него. А „Медюла” също значи вътрешна сила, което беше много подходящо, тъй като косата всъщност израства от тялото. Това, което направих за нея беше шлем от коса, а тя изглеждаше като войн.” – разказва Шоплифтер.
Двете се срещат в Рейкявик в средата на 90-те и музикалната икона веднага се влюбва в екстравагантния стил на своята сънародничка. След появата на „Медюла", Бьорк разказва, че идеята за прическата-скулптура била вдъхновена от неин сън, в който двете танцували една около друга и плетяли косите си. А самата Бьорк била изключителен човек – много мила и щедра. Знаела точно какво иска, а с Шоплифтер имали сходно виждане за нейния стил. Паснали си не само защото са родом от една страна, но и защото имали уникален подход към изкуството.
Самата Шоплифтер не идва за първи път в България. Когато била на 16 години дошла в страната ни чрез туристическа компания като детегледачка на туристите по родното черноморие.
„Това беше най-готината работа! Летата в Исландия не са много топли както знаете, а аз прекарах 2 месеца в Черно море. Това беше първото ми излизане в чужбина и тотален културен шок, 86-та година, но пък винаги съм харесвала източните страни.”
Този път Шоплифтер е в страната ни за фестивалът ДОМА - арт фест посветен на севера. Инсталацията, която прави тук е кръстена „Vanity Disorder" и е триизмерна геометрична скулптура на стена, направена от коси в различни цветове - представата на художника за хаос в суетата.
„Винаги съм била много креативна, рисувам, правя сама дрехите си. Когато бяха на 20 имах много дълга коса и реших да се подстрижа. Направих си една огромна плитка, която исках да запазя след това. Тогава баба ми държеше своята в едно чекмедже в спалнята и аз често се вмъквах и я гледах. Исках и аз да имам своя. Но какво се случи? Когато се подстригах, преживях голям шок. Изгубих същността си, не бях щастлива. Решението си беше мое, факт, но не бях готова за това. Тогава си сложих плитката в нещо като ковчеже и още я пазя.” – разказва за детството си стилистката.
