Пораженията от наводнението преди две години, причинено от скъсана язовирна стена и придошлата река Бисерска, все още може да се видят навсякъде. Тъжната гледка е неизменна, нищо че в най-пострадалата част на селото вече се белеят 34 нови къщи. По план остава да бъдат изградени още 21 къщи.
Първите сгради са построени за едно лято, но според местните жители този процес силно се е забавил и хората се питат кога ще бъдат построени и другите. Въпросите на хората от Бисер не спират дотук. В момента, в който се появиш с камера в ръка, и веднага около теб се събират хора. Всеки от тях с негов въпрос и коментар какво е свършено и какво не.
Мненията варират от благодарност до упрек. Единодушни са в благодарността си към всички хора, които са ги подпомогнали от цялата страна. Спор тук няма. Мнението на всички се обединява и по един друг въпрос. Кой? Кой е виновният за случилото се и защо все още няма отговор на този въпрос.
В тази малка общност е съвсем нормално да не може да прежалиш съселянин. Хората се познават. Разказът на Йосиф Тодоров е впечатляващ в този смисъл. Той с мъка си спомня как в паниката си са се спасявали, при което семейство забравя клет дядо и това е неговата кончина.
Много въпроси без отговори имат хората. Те разбират, че подобни бедствия у нас са рядкост, липсва опит и институциите, отговорни за справянето с подобни проблеми, най-вероятно са били изненадани, но все пак това е тяхната работа. Те продължават да чакат отговор на въпросите.
Две години след трагедията те се събират на курбан за здрави и късмет, не за да оплакват загубата на техните шест съселяни. Голямата им обща надежда е да бъде свършено всичко обещано, да се изградят и останалите 21 къщи и да се върне разбирателството в селото. Те и без това си имат достатъчно грижи.
Автентичен разказ на случилото се вижте във видеото.
