7 май е международен ден на радиото и телевизията. Той обаче се отбелязва обаче само в три държави по света.
Преди 118 години инж. Александър Попов представя уред за безжично предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния. По-късно отговорен съветски другар решава, че 7 май може да се приеме за рождена дата на телевизията и оттогава си стои в българския, руския и беларуския календар.
България е сред първите държави, в които радиото започва да се развива. Съобщения се предават още през Балканската война, а 20 години по-късно радиоапаратите стават част от бита. Но при едно условие.
„За всеки радиоприемник се е издавало разрешително от пощенските и телеграфните станции, за да може той да бъде закупен и да бъде инсталиран в дома,” разказа пред bTV фондохранителят от Националния политехнически музей Слав Банов.
Повод за гордост е и ентусиазма на учените от Държавната политехника, които през 1952 г.успяват да предадат телевизионен образ със собственоръчно изработени уреди.
В началото телевизионния екран е бил с диагонал около 15 сантиметра. Десетина години по-късно той нараства до 60 см. В края на миналия век за голям се считаше екран, широк повече от метър, а сега това е минимума за HD и най-новите ултра HD канали.
Уредникът на музея Люба Дашовска обясни, че първите телевизори, които са се появили в България, вероятно са били модел „КВН 49", произвеждани в СССР. „Познат сред масовата публика и с друго разчитане на тази абревиатура: „Купих, Включих, Не работи",” спомня си Дашовска.
Още интересни факти за радиото, телевизията и историята на техниката ви очакват на 18 май - международният ден на музеите, в Политехническия.
