Българите са имали само четири повода за оптимизъм през последните 25 години на преход – началото на правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, както и влизането в Европейски съюз. Това заяви политологът Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл”, цитирайки данни за последните над две десетилетия.
Данните сочат, че има парламенти, заредени със свръхочаквания, но има и такива, които започват на тревожни нива на негативни оценки. Изводът, който Симеонов прави е, че не е вярно, че нивата на доверие към Народното събрание напоследък са безпрецедентно ниски, а по-скоро са традиционно ниски.
„Парламентарната институция по традиция в България съсредоточава негативизъм и обхваща всичко лошо, което се приписва като качества на политическата прослойка, така че почти по инерция събира отрицателни оценки”, коментира той на кръгла маса за промените през последния четвърт век.
„Общият принцип при институциите е, че недоверието е повече от доверието. Дълго време президентската институция правеше изключение, но когато бъде привидяна като съпътстваща жертва или като страна, губи част от своята популярност”, отбеляза експертът, цитиран от БТА.
Според данните от Жан Виденов насам има само четири момента, в които преобладава общественото мнение, че страната върви към по-добро и тези моменти са в началото на управлението на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, при присъединяването към ЕС и в началото на управлението на Бойко Борисов, каза Симеонов.
Поколенческият преход реално свършва сега - тази теза разви Петър Николов от Института за дясна политика по време на кръглата маса. Според него България е на ръба на нов преход, защото новото поколение, което идва, ще подмени консенсусите от миналия четвърт век, ще постави нови цели и ще се опита да ги реализира.
„Големият въпрос е каква е природата на сегашните 35-40-годишни, има ли общи ценности и ако поколението на миналия преход се е провалило до голяма степен заради начина, по който е било изградено, ще може ли новото да се справи”, коментира той и допълни, че е по-скоро песимист.
Борис Попиванов от Института "Иван Хаджийски" постави акцент върху наличието на две митологии – „червена” и „синя”, като и двете използват датата 10 ноември като раздел за преди и сега. Той отбеляза, че ако се опитваме да разберем обществото, в което живеем, трябва да имаме търпимост и към двете, и отбеляза, че българските комунисти са част от България, българските антикомунисти – също.
