Едва 3% от бежанците у нас имат висше образование. Как се интегрират тези, които остават в България и колко ще струва на държавата, ако останат извън пазара на труда?
Повече от 5 хиляди са получили хуманитарен статут или статут на бежанец през миналата година у нас. Интересен е профилът им - едва 3% тях имат висше, а всеки трети няма никакво образование.
За сравнение, в Германия цифрите са обърнати - там всеки пети бежанец е с висше образование, а всеки трети - със средно.
Икономисти предупреждават, че потокът ще продължи и в следващите години.
И държавата трябва още от сега да вземе мерки и да реши немския или френския модел ще избере, където работещи са само една трета от бежанците.
Рафат Катиб идва да изучава компютърни системи в България преди 7 години.
„Докато учех, започна войната в Сирия и аз няма как да се върна в Сирия. В моя град всичко беше разрушено”, обясни той.
Пътят на Исам Жансис започва преди две години и половина - когато родният му град Хомс е разрушен.
„Избягах - там вече нямам къща, беше срутена. Магазинът, в който работех, също беше разрушен. Баща ми и брат ми бяха арестувани”, разказа той.
У нас Исам намира арабска съпруга и вече се радва на бебе. Катиб пък очаква последно одобрение за нова работа в банка. И двамата не гледат на Запад.
„Имам много познати, които са дошли след войната. Който остане тук, много трудно се интегрира и те вместо да са полезни за обществото, ще са вредни”, заяви Рафат.
Справка на Агенцията по заетостта показва, че бежанците, регистрирани в бюрото по труда, в края на миналата година са били 19, а 38 са започнали работа чрез борсата.
„Проблемът, който се случва често, е, че много от тях нямат документи за образование. Когато са тръгвали, не са ги взели със себе си. Нямат и документи за трудов опит и това е една от пречките за пълноценната им реализация в България”, изтъкна Ангел Ангелов от агенцията.
Икономисти предупреждават, че държавата трябва да вземе мерки, така че у нас да остават полезни за икономиката имигранти.
„Независимо какви огради строим, мигранти ще има. Дори в най-ниско продуктивните сектори един зает създава добавена стойност между 18 и 23 хиляди лева годишно”, коментира икономистът Лъчезар Богданов.
В противен случай рискуваме и те да се наредят на опашката за социални помощи.
Икономисти изчисляват, че при евентуален поток от 10 хиляди мигранти в следващите години 17 милиона лева, инвестирани в езикови умения и професионална квалификация след 2-3 години ще се изплатят в добавена стойност повече данъци и осигуровки в хазната. В противен случай, само социалните помощи годишно ще са на тази стойност.
