Тротоари, площади и обществени сгради – некачествено ремонтирани и рушащи се само година-две след края на строителните дейности. Такава е реалността с обществените поръчки в цялата страна.

Зрители на bTV сигнализираха за пукнатини в южната дъга на околовръстното шосе в София, открито преди две години, за напукана велосипедна алея в столичния квартал "Младост", завършена преди година, както и за разкривени плочки по софийския бул. „Андрей Сахаров”, ремонтиран преди три години. Плачевно е състоянието и на централния площад на Мездра, открит през 2008 година, който вече се нуждае от основен ремонт.

Според експерти и общинари основният проблем в тези и много други случаи е ниската цена на проекта, с която фирмите се опитват да спечелят обществените търгове, които обаче означават и ниско качество, и нискоквалифицирана работна ръка.

„Винаги основното е цената и срокът за изпълнение, така че в един даден момент, когато цената е водеща, каквито и параметри да се заложат, ако могат да се изпълнят евтино, те се изпълняват евтино”, казва Радослав Асенов, архитект.

Обществените поръчки са основен източник на работа за строителните фирми през последните години. Частните компании са все по-зависими от държавните чиновници и все по-малко от реалния пазар.

Тротоарите на бул. "Патриарх Евтимии" в София и на ул. "Кертнер" във Виена се ремонтират в момента. От любителски снимки прави впечатление колко дебели са плочките на австрийския тротоар и колко тънки са на българския. Колко ще е качествен ремонтът на „Попа”, ще разберем след години.

Засега се надяваме, че след три години плочките на това централно място няма да изглеждат така, както изглеждат тротоарите на бул. „Сахаров" в София и прилежащите тротоари към него. Те са открити през 2009 година. Три години по-късно ходенето по този тротоар е опасно, а мястото изглежда така, сякаш се нуждае от спешен ремонт.

„Според мен тук има очевадни пропуски в контрола по изпълнението, защото изпълнението на този тротоар е под всякаква критика. То се вижда във фугите, вижда се, че основата е положена изключително некачествено, защото има невероятни неравенство. Дали са спестени пари, аз няма как да знам, но трудът е некачествен определено”, коментира още Асенов.

Само година след откриването й, по цялото протежение на велоалеята в столичния квартал „Младост” има пукнатини. Минала е само една зима и логично възниква въпросът какво е качеството на настилката. За тази алея са платени около 2 милиона лева.

И тротоарите на новата южна дъга на околовръстното шосе на София вече не изглеждат нови, а ако разпадът им продължи със същото темпо, след не твърде дълго булевардът ще остане без място за безопасно преминаване на пешеходци.

Централният площад на Мездра е ремонтиран основно от частна фирма по проект „Красива България” през 2008 година. Петгодишната гаранция на площада още не е изтекла, но вместо да бъде здрав и красив, работници от кметството вече подменят съсипалите се плочки. И материалът вече не е цветен гнайс, както е по проект, а каквото има под ръка. Подобно кърпене се прави няколко пъти годишно в различни участъци. И както е тръгнало, от първоначалната идея няма да остане и следа.

„Правим едно нещо, след една година го преправяме и това е, каква ни е ползата на нас като данъкоплатци, на нас ползата само къде ни бъркат по-дълбоко в джоба, друго не виждам”, коментира Лилян Кънов, жител на Мездра.

Според кмета на града Иван Аспарухов строителите, в стремежа си да спечелят и да си осигурят работа, дават и най-ниски цени. „Може да си представите от тоя проект, от първоначалния замисъл какво е останало”, казва градоначалникът.

Главната улица на Плевен е построена преди 33 години. Плочките са износени, но все още са здрави. През 2010 година там се прави ремонт на канализация и се налага поставянето на нови плочки. Две години по-късно новите плочи са почти изцяло счупени. До тях се открояват старите, но все още здрави плочки, произведени и наредени през 1979 година.

„В крайна сметка няма как, когато в конкурса е заложено да се печели с много ниска цена, няма как да очаквате да получите много качествен продукт срещу малко пари заради по-голяма печалба”, обяснява Асенов.

Друга причина за ниското качество на строителството на публична инфраструктура са кратките сроковете, на базата на които се определя победителя. Според архитекта „когато се гонят някакви срокове, особено, когато има някакво по-сериозно откриване на някакъв обект, последните дни, които обикновено са фатални и не стига времето, малко се претупва работата”.

След ниската цена и търсенето на кратък срок, третата причина за некачествено строителство на публична инфраструктура, е липсата на адекватен контрол. Според експерти от строителния бранш обществените поръчки са родили нов подход дори към производството на строителни материали - вече има „държавни" и „частни" плочки. Държавните са тези, които никой не би купил и поставил в собствения си имот. Те се купуват само от фирмите, които печелят обществени поръчки.

В коментар на ситуацията с обществените поръчки в страната депутатът от ГЕРБ Емил Радев заяви пред bTV, че по принцип заложените за всяка една поръчка проекти са много подробни и сериозни и отговарящи на всички критерии. Важно било обаче да има текущ контрол от страна на възложителя на поръчката, а той от своя страна трябвало да бъде надзираван от съответните държавни органи.

„Само така ще се постигне превантивен ефект и фирмите ще започнат да спазват на 100% заложените критерии и качество”, добави депутатът и обясни, че всеки договор по проект идва със съответната гаранция и условия за неустойки и ремонти за сметка на изпълнителя. Няма обяснение обаче защо в много от случаите с некачествено изпълнение, възложителят не използва тези свои права.