Международният ден за превенция на насилието над жени се отбелязва днес. Сред едно от лицата на тормоза е този вкъщи. Национална статистика колко българки са станали негова жертва няма, тъй като много от пострадалите не се решават да разкажат за случилото се. Съпричастност към тях може да покажем, ако сложим бяла панделка на ревера си.
„Беше ад, бях наивна, бях глупава. От любов ли, от неопит в живота ли...”, пита се млада жена, която отказва да покаже лицето си. Тя може да носи името на всяка българка. Мъжът, в който се влюбва, се оказва нейният затвор. Първо започва изолацията, после идват ударите.
„Мислех си, че ако продължаваш да се доказваш, ако си лоялен, ако си привързан, ако си добър, той ще се промени, но това не беше случаят”, разказва още тя.
В началото младата жена не се оплаква, защото смята, че трябва да бъде лоялна съпруга. Когато обаче вижда, че нищо няма да се промени, търси помощ в семейството си и от полицията. Успява да се разведе, но сега поделя грижата за децата си с бившия си съпруг.
Сега българките все по-често преодоляват обидата си и търсят помощ, разказва д-р Росанка Венелинова от център „Надя”. Насилието се преживява с психологическа помощ, неправителствените организации осигуряват и защитено жилище и адвокат.
Според данни на Министерството на правосъдието през първата половина на тази година над 480 жени са завели основателни искове за домашно насилие.
