В третата събота на септември отбелязваме европейския ден на локомотивния машинист. В България 1700 машинисти имат професионален празник. Един от тях е Любомир Сандов.
„Възможността да вземаш решения, да носиш отговорности, това беше нещото, което ме привлече към професията”, обяснява мъжът за решението, взето преди 35 години. Днес той е с най-високия – първи, клас в професията, но машините, на които се качва, са същите като в началото на трудовия му път и много често излизат от строя.
„Трудно се работи, липсват елементарни неща за поддръжка на локомотивите”, обяснява Любомир Сандов.
Заплатата от 800 лева пък не може да компенсира постоянния стрес, понякога свързан с отнемането на човешки живот. В подобна инфарктна ситуация Любомир попада преди броени дни, когато възрастна жена внезапно пресича пред локомотива при гара Червен бряг.
„Забелязах жената, започнах да свиря, задържам екстрено със спирачките, но се стигна до фаталния край. Това е за мен един микроинфаркт, аз съм развил и диабет, и високо кръвно”, обяснява машинистът.
Като председател на мездренската синдикална организация на локомотивните машинисти Любомир казва, че работно облекло не е раздавано от години, бавят се и ваучерите за храна. А разделянето на железницата на структури с многочислена администрация, но без ясна визия за бъдещето е грешка, с която никое правителство досега не се е справило. „Но живеем с надежди”, допълва все пак той.
