Всеки работен ден на Елена Чумпова започва с детска усмивка – и така вече 40 години, които началната учителка посвещава на това да отгледа щастливи децата на Копривщица.

От децата, Елена е научила най-големите уроци в живота си: „Може би ме учат на всеотдайност. На любов. На искреност. И може би най-вече на човечност. Те са толкова непосредствени, толкова чисти, че няма друго нещо на света, което да ми даде такъв урок, както ми го дават децата. Може би трябва повече да общуваме с тях, повече да ги разбираме и това, което те ни дават да го прилагаме в живота. Може би светът тогава ще бъде малко по-добър”.

Признава, че с годините детската градина опустява. Няма кой да плаща на образованите хора, които излизат от гимназията.

Въпреки това, Елена гледа в бъдещето с оптимизъм. И приема за своя мисия да съхрани историята на Копривщица и да я предаде на следващото поколение.

Води ни на другото си работно място - първото класно училище в България. Любовта към възрожденския град, началната учителка предава на туристите вече няколко години.

Показва ни какви награди и наказания са получавали децата в миналото – „Табелките, които са били слагани на учениците, които са се отличавали със своите знания и тези, които са непокорни и непослушни. Ученикът е бил длъжен с тази табелка да премине през целия град. Ето тази табелка „внимателен" е била златна. Докато другата, тъмната табелка „смутител" - това е за невнимателните ученици, които се въртят, които пречат на другарчетата си”.

Местните започват да я наричат Рада Госпожина: „Това е нашата памет. Без памет за къде сме?! Това е най-важното. И мога да ви кажа, че тези учители, които са преподавали в тази класна стая, са били учители на Бенковски, на Тодор Каблешков, на Любен Каравелов, Неофит Рилски е бил учител в това училище”.

Елена е не просто учител - тя участва в местния танцов клуб, рисува и се занимава с фотография. Обича да снима дъгите над Копривщица – казва, че ги преследва, но и те нея.

Копривщица е магия. А възрожденският дух се усеща във всяка къща, по всяка малка уличка. Различни са и хората тук - с любовта си към българската история и несломимия си дух.

Би ли заменила Копривщица? „Имала съм възможност да избирам, да заменя Копривщица за нещо друго. Категорично не, доста съм размишлявала върху това, което ми беше направено като предложение. Но не бих заменила Копривщица за нищо друго”.