Психичната здравна помощ в България е най-слабата в целия Европейски съюз – у нас практически не съществува система за подпомагане на близките в извънболничната помощ, а институционалният модел за лечение на психични заболявания отдавна е изчерпан. Това обясни в предаването „Тази сутрин” по bTV д-р Цветислава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски” в Курило.
Тя е лекувала 35-годишният Лъчезар Найденов, който в нощта срещу петък стреля по съседна къща и по полицаи в Горна баня, преди да се предаде след 10-часова обсада. Мъжът страда от шизофрения поне от 15 години, като последните години болестта е придобила тежка форма.
Според запазения архив мъжът е лежал в психиатричната клиника в Курило десет пъти за период от две години. През 2010 г. е хоспитализиран за последно в лечебното заведение. Оттогава той е спрял да ходи на задължителните периодични прегледи в заведението.
„Случаят на Лъчезар е частен. Нямаше да го има, ако имаше нормална система за обгрижване на психично болните. У нас не съществува система за подпомагане на близките в извънболничната помощ. Тя трябва да включва много други неща освен клиничното лечение и вземането на хапчетата – арт и социо терапия, например”, посочи д-р Гълъбова.
„Води се психиатрично лечение, но проблемът е какво става след приключването на лечението. При тежката психиатрична патология обикновено пациентите остават без собствено семейство и остават на грижите на близките си. При Лъчезар, например, брат му сам е сложил край на живота си, майка му е починала – той има тежка семейна история и е останал на грижите на баща си. Необходимо е да се направят дневни центрове, където пациентите с психични заболявания да прекарват времето си, така че близките им да могат да работят и също да имат пълноценен живот”, посочи психиатърът.
„По света има армия от психолози и специалисти, които се грижат малкото, което е оставила болестта на пациента като импулс, то да се развива. Институционалният модел отдавна се е изчерпал. Ние сме отменили смъртното наказание, отменихме доживотната присъда без право на замяна, не можем да искаме психично болните да бъдат затворени доживот”, подчерта директорът на клиниката в Курило.
Д-р Цветислава Гълъбова обобщи, че частният случай на Лъчезар нямаше да го има, ако имаше нормална система за обгрижване на психично болните.
По думите й, психичните болести не са наследствени в медицинския смисъл на думата, но има наследствено предразположение – ако имаш болни роднини, възможността да се разболееш е по-голяма.
При шизофрениите и биполярните разстройства няма увеличение на процента на заболеваемост по света – той остава около 1%, но при тревожните и паническите разстройства има увеличение в световен мащаб, информира още д-р Гълъбова.
Притесненията в село Мламолово
Център за хора с психични заболявания причинява притеснения на жителите на бобовдолското село Мламолово, оплакаха се местни в ефира на „Тази сутрин”. Заведението е от отворен тип и работи от година, на мястото на вече затворената детска градина в селото.
Хората се оплакват, че настанените в центъра излизат свободно без придружител и просят пари, за да купуват цигари и кафе от съседен магазин за хранителни стоки.
„Не са виновни хората, но никой не ги контролира, пускат ги да се разхождат свободно, искат от хората монети, за да си купят цигари, кафе”, разказа жителка на Мламолово. „Вечер в тъмното няма кой да им заключи вратите и вечер в 23:00 часа те са постоянно на улицата. Аз съм пенсионерка, съпругът ми работи, но колкото и да имаме, и за нас не стигат вече”, добави възрастна жена.
„Аз не се страхувам, но може ли всеки ден да ти бъркат в джоба? По празници събираме, даваме им по 5-6 лева, между тях има хора с висше образование, не са виновни хората. Трябва да има някакъв контрол”, настоя друга местна жителка.
Според кмета на Мламолово Георги Александров има само една служителка, която е виждал да придружава пациентите, и то от време на време. „Аз не съм против хората, но да назначат повече персонал, за да излизат с придружители”, настоява кметът.
Директорът на центъра Петър Христов защити правото на пациентите да се разхождат свободно като част от повторната им социализация. „Петър Христов: Това са хора със затруднено социално функциониране, не могат да казват „не” и да отговарят на „не”. Те са на свободен режим. Излизат на 100 – 150 метра. Те отново се учат да намират тези социални граници – да пазаруват, да развалят пари”, посочи той.
„Имам затруднения с персонала, защото се захранва трудно, особено в отдалечено населено място”, призна обаче директорът на центъра за хора с психични заболявания в Мламолово.
