Днес се сбогуваме с един от доайените на българското кино и театър Никола Анастасов. Той ще бъде изпратен от Сатиричния театър" Алеко Константинов", където 59 години радваше сърцата на своята публика.
Поклонението започна в 10 часа.
„Целият ми живот е свързан с Кольо, от най-ранната ми младост, от юношеските ми години. Много ми е мъчно, че го губя, но ще го нося в себе си”, заяви актрисата Татяна Лолова.
„Този човек е приятел, истински приятел”, каза актьорът Славчо Пеев.
„Той успя да запечата себе си във времето, затова, ако можем, нека оставим скръбта мъничко встрани и да погледнем, че той остава”, отбеляза Вели Чаушев.
Прощаваме се с един от най-големите и светли примери, които сме имали, каза актьорът Калин Сърменов. „Кольо беше от поколението, което даваше светлина и беше подредено от гледна точка на логиката на професията. Това поколение създаде принципи и категории, които, за съжаление, ние някак не можахме през годините да запазим”, допълни той.
„Не успяхме да го издигнем в култ, ние не го разбрахме и никой не му обърна внимание. Съгласен съм, че годините са тежки, че от 90-а година насам се мъчим нещо да направим, но то си отиде, изтече между пръстите ни и не го видяхме”, отбеляза Сърменов.
„Изведнъж поставихме себе си пред професията. Кольо и хората от това поколение никога не поставяха себе си пред професията, тя винаги е била пред тях, за да могат да бъдат смирени пред това, което се случва, а ние някак превърнахме себе си в герои, което е глупаво”, допълни той.
„Днес земята ще го приеме и той ще стане чат от нея, но ние никога няма да го забравим, защото много го обичахме“, каза Вълчо Камарашев.
За мен той е едно усмихнато момче, със спокойна походка и усмивка, която никога не падаше от лицето му, каза и актрисата Маргарита Хлебарова.
От Анастасов тя е запомнила дисциплината и уважението към театъра.
Няма да забравя онази искра в очите му, когато се виждахме в гримьорната, и неистовото му желание за театър, допълни колегата ѝ Кирил Бояджиев.
