Професор Минко Балкански е един нетипичен българин - много успял, но земен, богат и склонен да раздава всичко и по много, умен, но не и горделив, един от най-успешните физици в света.
Живее в Париж, не спира да помага на образованите и търсещи млади хора в България. На 89 години взима уроци по пиано, открива нови светове във физиката и не спира да бъде щастлив.
Да срещнеш професор Минко Балкански е като да стоиш до огън, който не те пари, а те стопля и ти става светло. Световноизвестният физик е на 89 години . Но възрастта му няма нищо общо с него. Не спира да работи, да помага, да се учи.
Между откритията му в областта на физиката на твърдото тяло, фондацията му в България, с която помага на българските ученици да се образоват по стандарта на най-престижните френски училища и много други ангажименти, откриваме професора във факултета по физика към Софийския университет.
Преди да стане един от най-значимите физици в света, бил обикновено момче от село Оряховица.
„ Аз като дете бях много калпаво дете и ходех по нивите да гърмя с такива препарати и някак си тръгнах по пътя на физиката. Не съм правил големи бели, само един път стана да запаля нашата къща. Исках да направя един киноапарат, бяхме трима, един трябваше да върти лентата, другият да намери прожектор, имаше една дупка на вратата на избата и вземахме от слънцето с лед. Бяхме на 10-11 години, имахме лъчи и направихме така, че лентата да се освети и да се прожектира и трябваше един да върти бързо. По едно време той се загледа в образеца на киното и спря да върти, лентата се забави и всичко пламна, но къщата не се запали”, разказа професорът.
Когато бил малък, семейството му помогнало на български евреи да избягат по време на Втората световна война. За целта малкият Минко занесъл скрити в хастара на палтото му паспортите до адвокат в Панагюрище.
„Защото те заминаваха и ми дадоха цялата библиотека и в тази библиотека имаше 12 тома философия на Конфуций, Кант и като дете съм ги четял, не че съм ги разбирал, ама аз много книги четях, дори когато не разбирах, но ги четох по-късно с друг интерес”, обясни проф. Балкански.
„На 16 тръгнах към Франция, баща ми не можа да събере 11 долара, този мой капитал на живота беше и с този капитал сега сме 11 Балкански във Франция (моето семейство е от 11 членове)”, допълни той.
Професорът е категоричен, че успял да пробия с формулата „труд, труд, труд”.
„Аз съм бил професор и в Сорбоната, и в Университета на Калифорния... труд, труд, труд. Нямам никаква особена дарба всичко ми е било много трудно, но можеше да се премине”, посочва той.
За физиката разказва като за приказка, в която можеш да участваш, и допълва: „С всяка стъпка са ме смятали за луд и всяка моя стъпка е била невъзможна, но е реалност”.
Почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри" в Париж. Гост-лектор на едни от най-престижните университети по света, професор Минко Балкански има едно особено ценно откритие - когато имаш - давай. Особено когато става въпрос за знания. Така създава и фондацията си в България, с която показва на младите другото лице на науката.
„Искаме да дадем възможност да възбудим интереса на младите хора към позитивни неща, да станеш техник, да станеш инженер, да строиш, да създаваш нова индустрия, нови неща, как става това? Това става само ако се влюбиш в един занаят, ако намериш какво ти харесва и ако го обичаш и ако го искаш, каквото и родителите да ти казват, но ти да си намериш пътя в живота”, разказва професорът.
„Животът трябва да бъде щастие. Единствената цел на живота е щастие. Обич, която дава щастие. Ако това се постигне, хората са щастливи”, допълва той.
„Аз съм чел, чел много книги, но всъщност, когато мисля откъде идвам - това са писмата на баща ми. Баща ми беше необразован, ходил до четвърто отделение, но знаеше да пише. Като съм тръгнал във Франция всеки ден, сутринта слага един лист на масата и започва като има свободно време и почва да ми пише как да се изградя в живота. И всъщност неговите писма са една география по светография. То се разбира от неговите представи къде съм аз, какво правя. И тези писма излизат сега, този месец. И ще ги раздавам на всички, които искат да разберат народната мъдрост. Мъдростта!. Аз съм чел много книги, но ако си дам сметка от къде, как съм аз създаван духовно и в дейност - това са писмата на баща ми, мисълта на баща ми”, категоричен е професорът.
Споделя и мечтата си: „Да бъда щастлив с хората, да срещам благородни добри хора, да общуваме, да се гледаме в очите и да се обичаме”.
