Държавата печели от опазването на лешояди. Подобни фондове за опазване на животни са изцяло финансирани по европейски програми или от чужди спонсори, т.е. нито стотинка от държавния бюджет не отива за „зелени” програми. Освен това 30% от тези пари се връщат в държавата чрез здравни осигуровки и данъци. Това заяви Надя Вангелова от „Фонд за дивата флора и фауна” в студиото на „Тази неделя” по bTV.
Фоторепортерът на bTV Ладислав Цветков даде пример за проект за защита на благородни елени, които е изцяло финансиран от швейцарски частни фондове в Източни Родопи. По думите на Цветков природата е даденост, която не започва и не свършва с нас. Вангелова допълни, че опазването на биоразнообразието у нас е огромен капитал, който мнозина не оценяват.
Опазването на лешоядите е важно, защото те са „санитарите в природата”, които изяждат и разграждат всичко, като по този начин се грижат да не се разпространяват зарази и болести сред животните.
Цветков напомни, че хищните птици са отговорни за унищожаването на болести от типа антракса, лудата крава или т.нар. син език. Той подчерта колко много дисциплина е необходима, за да се снимат диви животни от укрития. „Обикновено при такива снимки влизаш да снимаш в 4 сутринта и не говориш, не кашляш , мълчиш по 10-12 часа”, разказа фотографът. При снимане от укритие чужденци плащат по 500 долара на ден. Така този вид туризъм може да бъде доходоносен и за ловните стопанства
Вангелова разказа какви грижи се полагат за лешоядите. Обикновено те се докарват от европейски зоопаркове или от Испания, където популацията на хищните птици е стабилна. След като са доставени у нас, от природозащитната организация ги адаптират в Кресненския пролом. След като ги пуснат в дивата природа, лешоядите са хранени на всеки два дни. По думите на Вангелова „Фонда за дивата флора и фауна” има изградена мрежа от местни хора в селата из Кресненския пролом, които им сигнализират, когато имат умряло животно. С тях природозащитниците хем хранят приците, хем отменят държавата при извозването на мъртвите животни.
Експертът разказа и за 3D модел, който използвали като чучало от природозащитната организация, за да осигури място за гнездене на лешоядите. Причината да прибягнат до него е, че и орлите, и лешоядите у нас, харесвали едни и същи скали за гнездене. Чрез 3D модела на лешояда, природозащитниците успели да изместят местообитанието на орлите на юг.
И Вангелова, и Цветков се обединиха около твърдението, че подобни грижи са застрашени видове са от изключителна важност, за да се запази равновесието в природата, защото, ако се породи дисбаланс, се нарушава цялата верига.
