С панихида за загиналите български воини и увековечаването на подвига им в Алеята на славата на Военна академия „Г. С. Раковски” приключиха честванията по повод на 100-годишнината от Балканските войни и 135-ата годишнина от създаването на Българската армия.

В заключителната церемония участваха президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Росен Плевнелиев и министърът на отбраната Ангел Найденов, припомнят от Министерството на отбраната.

Честванията започнаха на 5 октомври 2012 година, от Благоевград, и приключват на 20 юли 2013 г. във Военната академия.

В присъствието на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит Негово Високо Преосвещенство Знеполски епископ Йоан отслужи панихида за загиналите български воини. Тя се проведе във възстановения преди няколко години параклис „Светите Архангели" в двора на Военната академия, на чиито стени са поставени плочите с имената на загиналите възпитаници на академията през войните, които води Българската армия.

Урни с пръст от бойните полета на Българската армия по време на Балканските войни 1912 – 1913 г. бяха положени в Алеята на славата на Военна академия „Г. С. Раковски”.
Пръстта от бойните полета е събирана в продължение на две години и половина от Военноисторическата комисия с председател доц. Станчо Станчев от катедрата по военна история на Военна академия.

При поредица от експедиции по бойните полета на Българската армия доц. Станчев събра пръстта, която беше положена в специални гилзи под колоните с надписите на Алеята на славата във Военна академия.

Сред местата на славата на Българската армия, от които в Алеята на славата бяха положени урни с пръст, са Петра, Ескиполос, Ериклер, Лозенград, Караагач дере; Чаталджа, Бунархисар, Булаир, Люлебургас, Шаркьой, Маслака, Одрин, връх Китка, Кота 600, Султан тепе, Калиманци, Криволак, Кресна, река Брегалница.

Алеята на славата във Военната академия е създадена през 1933 г. Тя започва от караулката в началото на главния вход, откъм бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, и води към центъра на академията. Състои се от 90 колонки, като всяка колонка има табелка, на която са изписани имената и датите на победите на Българската армия от основаването на българската държава през 681 г. до Втората световна война.

„Има много символика в това - да бъдат положени урни с пръст от бойните полета на Балканската война в Алеята на славата на нашата Военна академия,” изтъкна президентът Росен Плевнелиев в словото си.

„Заедно с дейността по поддръжката на военните паметници, те изразяват нашата почит към подвига на героите. Паметта на свидните жертви, преклонението към техния подвиг, и морални качества е в основата на нашия идеал и вярата, че България ще пребъде. Извървеният от България път до възстановяването на държавността, се измерва, не само с жертвите, но и с надеждите, които са ги съпровождали. Днес ние не само почитаме жертвите от Балканските войни, но и осъзнаваме, че е наш дълг да работим за сбъдването на надеждите за по-добър живот и европейско достойнство за бъдеще и просперитет на нацията. Да живее България!” продължи той.

„Вярвам, че духът на загиналите воини живее и в нас, и навсякъде във всяко кътче на България и днес, посочи президентът. „Тяхната саможертва е наше знаме, а тяхното родолюбие може да ни води в изпитанията на историята. Българският народ никога няма да забрави подвига на своите смели чада,” изтъкна още държавният глава и върховен главнокомандващ.

„Днес си припомняме едни от най-вълнуващите, драматични, но и славни епизоди от българската история. Епизоди, записани със златни букви, запечатани в съзнанието ни и бележещи триумф и трагедии в българските летописи,” заяви министър Ангел Найденов в обръщението си към присъстващите във Военната академия висши военни от Българската армия, представители на държавни, обществени и военно-патриотични организации, военнослужещи, граждани и гости на София.

Той припомни трудните времена отпреди 100 години, когато надеждите на целия народ за държава в етническите граници на българската народност са попарени, но българските военни стратези, водени от възрожденския идеал за национално освобождение и обединение, смайват света с гениални планове, а българската войска разчупва представите на специалистите от онова време за бойни възможности и показва дух за победа, който спечелва всеобщо уважение.

„Ние се връщаме назад в историята не заради носталгия или реваншизъм. Връщаме се заради поуките, заради паметта на поколенията и заради жертвоготовността на предците ни в името на род и родина,” продължи Найденов.