Много български политици се посветиха на замитането и подмяната на историческата истина. Опитите на български политици и общественици младите да бъдат лишени от памет за комунизма, продължават и до днес. Това каза президентът Росен Плевнелиев на дискусията „Уроците на миналото. Паметта за комунизма. Осмислянето на тоталитарните режими“, която премина с участието на германския му колега Йоахим Гаук.
За държания глава една от големите заблуди е, че комунистическият режим е приветстван и посрещан с желание и одобрение от българското общество: „Архивните документи сочат друго – българският народ открито се противопоставя на масовите репресии веднага след 09.09.1944 г., както и на налагането на комунистическа тоталитарна система по съветски образец”.
Според Плевнелиев предоставянето на достъп до архивните документи не е достатъчно, защото в учебниците „истината за комунистическия режим е схематично представена, със сух и формален език, без факти, без разкази, снимки и филми, които често казват повече от думите“.
„Заедно с дебата за изучаване и осмисляне на комунистическото минало, не по-малко важен е и дебатът за изучаване на началото на българския преход. Защото много от рецидивите на комунистическото минало влияят и сега на икономическия, обществения и медиен живот“, каза президентът Плевнелиев.
Росен Плевнелиев беше категоричен, че битката за истината трябва да се води – с нови учебници, с нови музеи и с отдаване на почит на жертвите на терора. Той отново се обяви за създаването на музей „Българският XX век”.
Йоахим Гаук коментира, че и днес много нации не желаят да признаят част от своето минало, а след 1990 г. в източната част не Германия не е била постигната пълна декомунизация.
„От особено значение е да се поддържа интересът и да се насърчи желанието за разкриване на истината за тоталитарното минало на тези, които не са участвали в репресиите“, подчерта президентът Гаук, който също се обяви за влизането на тоталитарния режим в учебниците по история.
