Криза за преводачи има в съдебната система – мигранти масово обжалват отказаните им статути, а, за да тръгнат делата, магистратите викат преводачи дори от чужбина.
Административният съд Хасково е в топ 3 на най-натоварените съдилища в страната, защото всяко трето дело е на чужденец с отказан статут на бежанец.
„Влязохме във връзка с Европейската служба за бежанци и убежище. Тя ни осигури преводачи, които пътуват от Италия, за да извършват превод на така редкия език тамилски”, обяснява председателят Хайгухи Бодикян.
Без преводач, 20-годишната Осно Шерифи от Афганистан няма шанс да бъде разбрана от съда, от когото търси закрилата, отказана и от държавата: „Цяла година съм от полицейски управления в бежански лагери. Не искам да се връщам обратно в родината си, защото там е опасно”.
Проблемът започва още от границата. Сунион е хваната да пресича нелегално браздата. За първи път говори на майчин език с преводач чак във бежанския център, дни по-късно. Като цяло, ако сред нелегалните никой не говори поне малко английски, трудностите са големи.
Мохамед Хамнауа е единственият преводач в региона от фарси, пащу и урду: „Аз отивам сутринта отивам до 7-8 часа работя вечерта, без да ям. без да закусвам, без нищо, за да свърша работа и накрая много малко пари получаваме. Би трябвало това да имат предвид и да плащат по- добре, затова хората не идват”.
МВР отрече проблем с преводачите, но с уточнението, че получават и откази. Хонорарите са уредени в наредба, според която преводачите по досъдебното производство получават пари само за часовете в които са реално ангажирани, плюс разходите за гориво. А в съдилищата се плаща на заседание.
