Преговорите за минималните осигурителни доходи през следващата година се провалиха.
За първи път станахме свидетели на абсолютен бойкот от страна на бизнеса, който не се яви на срещите със синдикатите в социалното министерство.
Всяка година бизнесът и синдикатите договарят минималните суми, под които шефът няма право да ни осигурява. Те са различни за различните професии и длъжности. Тази година работодателските организации и призоваха членовете си да не подписват споразумения със синдикатите.
Призивът е чут, ако съдим от работните срещи в социалното министерство, които се проведоха тази седмица.
На тях по информация на bTV се е явил представител на работодателите само в една икономическа дейност от общо 85. В друга една са подписали споразумение извън срещите.
Миналата година се постигнаха договорки в 48 икономически дейности. В останалите праговете бяха увеличени с решение на социалния министър.
Христо е пенсионер и си докарва допълнителен доход като охранител. Шефът му го осигурява на минималния праг за тази длъжност, който сега е 420 лв. Всяка промяна на прага се отразява на джоба му.
Според шефа на Христо охранителните фирми са принудени да държат персонала си на минимума, за да печелят по-лесно държавни обществени поръчки. Така формират възможно най-ниската цена на офертите си.
„Държавата ни притиска към това да се държат хората на минимална заплата, на минимални прагове”, посочи Александър Иванов, собственик на охранителна фирма.
В охранителния бранш в момента няма синдикати, с които работодателите да преговарят за минималните осигурителни доходи. Затова размерът им определя социалното министерство.
Бизнесът категорично настоява праговете да отпаднат. Причините са, че след кризата драстично се разминавали с реалността в някои сектори, увеличавали сивата икономика, ограничавали заетостта и не съществували в нито една европейска държава.
"Това е една от темите, които ще бъде поставена до края на годината в Тристранния съвет”, увери социалният министър Зорница Русинова.
„Какво ще стане, ако официално премахнем тези прагове - тогава всички ще отидат, както беше едно време - от чистачката до управителя бяха осигурени на минимална работна заплата", изтъкна Валери Апостолов, съветник на президента на КТ „Подкрепа".
Засега е ясно, че поне през следващата година прагове ще има. След това съществува вероятност те да бъдат заменени от колективни трудови договори по браншове, в които всичко свързано с доходите на работника се договаря.
Финалната права на преговoрите за минималните осигурителни доходи за догодина е в понеделник, освен ако министерството не удължи срока.
Тогава се очаква синдикати и бизнес да заявят окончателно постигнали ли са споразумение в някоя област. Ако няма споразумения, социалният министър ще трябва да вземе решение какво да прави - дали да остави праговете на нивата от тази година, или да ги увеличи.