Убити, затваряни и забранявани поети и писатели от комунистическия период намират място в помагало по литература за учениците от 12 клас.

Христоматията „Забранените писатели” цели да запознае зрелостниците с творчеството на Блага Димитова, Яна Язова, Георги Марков, Радой Ралин и ред други, но също и да покаже с какво са се сблъсквали свободните духом хора преди 10 ноември.

Сред включените произведения са „Задочни репортажи за България” на Марков и „Люти чушки” на Ралин, както и „Записки за българските страдания” на Петко Огойски, „Ботуш Каишев” на Димитър Инкьов и „Ситни дребни като камилчета” на Трифон Кунев.

Освен текстовете, на страниците е поместена и биографична информация за всеки автор в т.ч. и сблъсъците им с тоталитарната власт.

Христоматията е достъпна онлайн ТУК, като има и безплатни хартиени копия. Тя финансирана от Европейския парламент, Фондация „Конрад Аденауер” и Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс”.

Идеята

По думите на редактора на изданието, социологът Васил Къдринов, идеята дошла през лятото на м.г., когато проучване показа, че почти една пета от младежите биха искали да живеят по времето на Тодор Живков, а голяма част не знаят нищо за „Солидарност”, Берлинската стена или смъртта на Никола Петков.

„В други държави пътят към познанието често минава през художествени творби – например, в Германия филмът „Животът на другите”. Чрез този филм е установено, че младите хора са разбрали какво е било. Ние решихме да се обърнем към литературата.”, каза пред btvnews Къдринов.

Съставител на „Забранените писатели” е историкът Ангел Николов. Той призна, че подборът на произведенията е бил труден: „Ние все пак трябваше да подберем автори не само с интересни съдби, но и с литературни качества. Все пак става въпрос за христоматия по литература, а не за христоматия по история”.

Подбрани са основно автори, които са напълно неизвестни на младото поколение или са издавани официално в изключително скромен тираж.

Официално или самиздат?

Инициативите на интелектуалците за вкарване на комунизма в българското образование датират още от началото на 2013 г., когато експерти от образователното министерство им предложили да подготвят учебно помагало. Те подготвили методическо пособие за учители по история с добри европейски практики за това как по достъпен начин да се преподава комунизмът.

След официалното представяне на „Забранените писатели”, помагалото ще бъде официално внесено за съгласуване в Министерството на образованието. Екипът зад христоматията няма големи очаквания това да се случи, но въпреки това има готовност да я разпространява чрез беседи с учители в страната.

Трябва (ли) ни гражданско образование?

Много преподаватели и общественици настояват за въвеждане на предмет „Гражданско образование” в 12 клас, в рамките на който да се изучават основните права и задължения на гражданите както и функционирането на държавата и нейните институции.

Къдринов, чиято съпруга преподава философски цикъл в училище, смята, че в учебниците по предметите Философия, Етика и право и Свят и личност са описани подробно човешките права и принципите на демокрацията.

„Всичко там си е описано много добре, въпросът е, че не е отнесено към българската действителност и българската история. С тази христоматия дават възможност не само на учителите по литература, но и на учители от философския цикъл и история да използват този материал, защото това са свидетелства за тази епоха”, коментира той.

Ще се чете ли?

Различни изследвания показват, че българските тинейджъри четат малко, експерти твърдят, че младите хора са незаинтересовани от това, което пише в учебниците.

С уговорката, че „учебникът трябва да разпространява знание, а не да бъде проучване на детските вкусове”, Ангел Николов изказа мнение, че историята (била тя политическа или литературна) в училище е фалшификация. По думите му, над някои автори все още тегнат тежките идеологеми от миналото и те не се преподават в исторически контекст.

Васил Къдринов смята, че помагалото може да събуди интереса на децата.

По думите му, освен че са силни, подбраните автори, „са и един пример за това как младите хора трябва да не приемат потисничеството”. Социологът даде пример с Петко Огойски, който е арестуван заради стиховете си на 19 години – на възрастта на днешните абитуриенти.

Какво могат да научат от „Забранените писатели” тези от младите хора, които искат гласът им да бъде чут? Къдринов цитира стихотворението „Към човека” на Георги Заркин, убит през 1977 г. в Старозагорския затвор:

Достойнство имаш ли
не падай на колене -
било пред господар или пред Бог,
защото не човека
за пълзене сътворен е
и нито пък да бъде нечий роб.
Не векове,
хилядолетия били са нужни
да се изправи той на своите крака.
И сам достойно
свойто място е заслужил
да бъде господар на своята съдба.