Намаляване броя на младите, които преждевременно напускат училище и увеличаване на възрастните, които учат през целия си живот - това са част от целите, записани в „Стратегия за учене през целия живот" 2014-2020 г., която правителството предстои да приеме.
До 2020 г. 90% от децата от 4 до 7 години трябва да бъдат обхванати от предучилищната подготовка. Делът на напусналите преждевременно образователната система на възраст 18-24 години трябва да намалее до 11%. На 36% пък трябва да се увеличи делът на завършилите висше образование на възраст 30-34 години.
В стратегията е заложено още намаляване на 15-годишните ученици със слаби постижения по четене, математика и природни науки, понижаване на броя на неграмотните - като процентът сред 20-29-годишните трябва да се стопи от сегашните 2,3% на 1,5%.
Предстои да се създаде електронен регистър на всеки ученик, в който да са отразени постиженията, пропуските и дисциплината. „Ще има ще има база данни, която ще показва всичко за този ученик. Когато той се премества от едно училище в друго, много неща се скъсват. Тези характеристики, които се пишеха до сега всички знаем, че са много формални”, обясни директорът на столичното 137 СОУ Мариана Закова.
Подобно електронно досие би дало сигнал за риск от преждевременно напускане на училище. Би помогнало и на кариерните консултанти да насочат младите към подходящо кариерно развитие.
В Стратегията се залага и създаване на училища, наречени „Втори шанс" - те ще бъдат за напусналите училище и за възрастни с основно и по-ниско образование.
В документа се загатва и за нов модел на финансиране на училищата. Бюджетите им ще зависят освен от броя ученици, и от приноса на самото учебно заведение в развитието на децата. „Има учители, които са иновативни и помагат за развитието на децата, може би трябва да има място, където това да се отчита, да се регистрира за всяко училище”, препоръча директорът на 137 СОУ.
Ще се усъвършенства и моделът на финансиране и на университетите. Парите за тях все повече ще зависят от реализацията на студентите и докторантите. „Ние във висшето образование вече сме намерили своите измерители за качество чрез рейтинговата система, това трябва задължително да стане и в професионалното обучение, основното, средното образование”, препоръча доц. Лиляна Вълчева, преподавател в Лесотехническият университет.
Залага се още усъвършенстване на модела за прием във ВУЗ-овете, по-голямо участие на бизнеса в разработването и на учебните програми, осигуряване на стипендии за обучение в приоритетни за икономиката области.
В стратегията обаче не се посочва сумата, която ще отиде за постигане на целите. Записано е само, че парите ще дойдат от държавния бюджет, от европейски фондове, от дарения и спонсори.