Провеждането на местни избори, като тези за кмет на oбщина Гърмен, област Благоевград определено заслужават внимание. В общината има 16 села с население около 16 000 души. Толкава хора може да събереш в няколко блока в столичен квартал. Това разбира се по никакъв начин не поставя тези хора в някаква изолирана позиция. Напротив.
Всеки един наш сънародник е важен, дори тези, живеещи в Лешен, където по официална статистика жителите са 7. Въпросът не е в статистиката, нищо че от известно време насам броенето на протестиращи и контрапротестиращи се превърна в актуална, но и унизителна тема. По-същественото и интересно в тази община е, че заедно там живеят християни и мюсюлмани. Това, особено по време на избори, винаги предизвиква определен интерес. Факт е, че традиционно изборите тук се печелят от ДПС и това може да изненада само някой, който никога не е идвал в района. Политическите коментари са известни.
През последните няколко години в района се появяваха политици, търсещи популярност с подход, който е доста спорен и по-скоро навреди. отколкото да е полезен. Изсипаха се сериозни обвинения, а местни религиозни водачи днес дори са подсъдими. Крайният отговор принадлежи единствено на съда, който рано или късно трябва да посочи имат или нямат основание обвиненията. Съдът ще си свърши работата, но има един друг въпрос, който не е работа на нито една институция у нас, и това е какво ние правим като граждани?
Не става въпрос за местните хора. Те са си комшии и им се налага да се разбират. Да обикаляш селата по време на избори е особено нещо. Въпреки любезните поздрави, няма как да не усетиш онези особени погледи, които те гледат като чужд човек, като някой, който е далеч от тях. Ако си малко по-търпелив и се разходиш между хората и започнеш да ги разпитваш човешки за дребни и прости неща от техния бит, та дори сега какво готвят, как правят зимнината или дори за по-глобални въпроси, като живота у нас и политиката, - картината става друга.
Виждаш емоции, смях, шеги и огромна промяна в отношението. Те искат да разказват за себе си, имам своите дребни, но важни за тях успехи. Да не говорим за това, че особено по-младото поколение отдавна познава Европа, където с труд си изкарва парите и това се вижда по ремонтирани и новостроящи се къщи. Те се гордеят с постигнатото точно, като нас, външните. Нашите емоции, чувства и стремежи са напълно еднакви. Разлика няма и това е абсолютно ясно. Ние вървим по един път с нашите надежди, но все се намери някой, който да „угаси свещите“ и там в тъмното и непознатото да се поражда разделението. И когато отидеш на място да се чувстваш чужд човек, а Отечеството е едно.
