Всеки ученик знае, че ако му подсказват и го хванат, получава двойка. Навремето подсказващият също се санкционираше. Днес, ако строго се спазва тази практика, за много ученици завършването ще е под въпрос. Масовата практика на подсказване и преписване в училище дава диплома, но не и знания.
Ако човек попадне в район с малко население, може лесно да направи асоциация с подсказването в училище. Разликата е, че гласуването се подпомага с явно подсказване, но, за разлика от училище, се подсказва предимно на хора, които отдавна са били ученици или въобще не се били.
Оказването на помощ при гласуване според изборните правила е хуманен акт и това се прави за хора, които не виждат или имат някакви други проблеми. Включено е и извозването на трудно подвижни хора. Във всичко това няма нищо лошо. Всеки има право на глас и гласуването трябва да бъде поощрявано. Законът и правилата са ясни, но прилагането им и кой как ги тълкува е друга работа.
Възрастна жена влиза в избирателната секция. Преминава процедурата по регистрация, взема бюлетината и влиза в тъмната стая. Миг след това пердето се повдига и тя се подава с търсещ поглед. Очевидно тя не знае какво да направи. След кратко суетене, комисията решава да даде възможност на по-млада жена да влезе с нея в тъмната стая за да и помогне. Данните на по-младата жена са вписани като придружител и така привидно всичко е наред.
Да, всичко е наред, но не съвсем. Жената върви сама, сама преминава процедурата по регистрация и сама влиза да гласува. Очевидно е, че не влиза в категорията на хората, нуждаещи се от придружител. За да е пълна картината, е редно да се каже и за още една „помощ” и тя е пред таблата, на които са изписани кандидатите и начинът на отбелязване. Пред тях тече постоянен разяснителен процес от притекли се на помощ лица. Без съмнение, това е благородно дело и повишава избирателната култура. Хората се объркват от това кръгче или хикс, номера на кандидати и бюлетини. Трябва да се помага.
На колко хора се „помага” и се нуждаят от помощ е трудно да се установи, защото това може да стане само от пълен запис на изборния процес във всяка секция. Едва ли някой би си направил труда да направи подобен анализ. Цялата тази практика е меко казано подозрителна и понеже няма как да има медицинско лице, което да определи състоянието на нуждаещия се от помощ, а и няма как да има такова, всичко остава на преценката на избирателната комисия.
В райони с малко избиратели битката за всеки глас е от особено значение и „подсказването” си е в реда на нещата. Какво означава осъзнат избор при положение, че дори не можеш да се оправиш с елементарния акт на гласуване, е риторичен въпрос. Над всичко е правото на глас и то е конституционно, а текстовете на основния закон ги знае всеки. За програмите на партиите или отделните кандидати да не говорим. Все пак остава надеждата, че подобна практика на „помощ и подсказване” ще отмине и избирателната култура ще се повиши.
Важно е да се каже, че подобна практика не е патент само на една или друга политическа сила. Не е ли дошло време да се разбере, че по този начин се постигат моментни резултати и нищо в името на общия обществен интерес?
Повече вижте във видеото:
