50 000 лв. са нужни за изграждането на паметник на легендарния Емил Димитров в родния му град Плевен. До момента са събрани малко над 18 хил. лв и набирането на средствата продължава.

Именно с тази цел в сряда някои от най-големите родни поп звезди, сред които Маргарита Хранова, Тони Димитрова, Люси Дяковска, Драгомир Драганов и др., пяха благотворително в драматичния театър в Плевен. В концерта участие взе и Плевенската филхармония.

Концертът стана повод приятелите и колегите на Емил Димитров да си припомнят за него.

„Трудно е да се пресъздаде една духовност, една душевност в един паметник. Но не е това най-важното, най-важното е, че тази идея ще събере хората заедно, ще събере една енергия, която ще им позволи да се почувстват отново единни. Това е най-важното”, каза за инициативата синът му Емил.

За певицата Маргарита Хранова Емил Димитров е нещо повече от приятел и колега – певецът я запознава с мъжа на живота ѝ. Оказва се и добър сватовник, освен уникален певец – семейството на Маргарита Хранова е щастливо и до днес.

„Ние с Емил се познавахме много отдавна. Аз много, много го обичах. Освен това той е и виновникът аз да се запозная с моя съпруг и вече толкова години да сме заедно. Когато изпях неговата песен „Каква невеста си била ти, мамо”, бях вокал и той ме покани, тогава мъжът ми беше в неговия екип и така прескочи искрата.

Изплува ми в главата, че Емил хич не обичаше да лети със самолет. И си спомням, че винаги пиеше по една или две водки преди полет, за да може така да се отпусне... А ние летяхме през цялото време на големи разстояния. И другото нещо, което беше много приятно и интересно – той винаги малко закъсняваше, но бяхме наложили една схема, че който закъснее, трябва да си плаща. 5 минути – 5 рубли, 10 минути – 10 рубли. Това бяхме в Съветския съюз и той редовно закъсняваше с по половин час някъде. Винаги си плащаше, разбира се, и правехме парти”, разказва Хранова.

„Аз за него съм чувала, че е бил изключително добър човек – щедър, добър, широкоскроен човек. Навремето, когато започвах моя си път из ресторантите в Бургас – аз не се срамувам да го кажа, това е публична тайна – имах един колега, който ми даде първи урок и каза: „Виж какво, моето момиче, справяш се, пееш си, готино всичко. Едно от мен да знаеш – по пътя, по който си тръгнала – ако не си добър човек, за нищо не ставаш! И така аз знам от всички, че Емил Димитров на всичкото отгоре – освен изключителния си талант, освен голямата обич към България, е бил изключително добър човек”, спомня си за него Тони Димитрова.

На концерта отговорна задача имаше и Люси Дяковска – още една плевенчанка. Тя трябваше да изпее хита на Емил „Песен за Плевен”. Всеки неин опит обаче се увенчава с неуспех.

„Нито един път не успях да изпея песента, без да се разплача. Аз съм човек, който си тръгна за нещо по-добро от Плевен и България преди 20 години. Това ще е може би най-трудното нещо, което досега е трябвало да правя на сцена, защото всяка останала песен, колкото и да е емоционална, аз успявам да я пресъздам, но тук в момента има много емоция, която аз самата съм изживяла и изживявам и със сигурност тепърва все още ще изживявам”, споделя Дяковска.

Един от най-личните си спомени споделя и водещият Драгомир Драганов – най-големият комплимент, който някога е получавал на сцената, е бил именно от Емил Димитров.

„Бяха последните дни на Емил, имаше грандиозен концерт, организиран от неповторимата Йорданка Христова в зала 1 на НДК. Аз изпях песента „Нашият сигнал”, облечен с войнишка униформа, здраво стискайки снимка на баба си в нейните млади години. Емил говореше много трудно вече, усещаше се и напредъкът на болестта му, но той успя да промълви ясно и отчетливо на микрофона: „Браво, Драго!” И това отекна в претъпканата зала. Получих най-силните аплодисменти, които някога съм получавал, и най-тежкия комплимент, изречен от такъв колос.”

За никого не е тайна, че и личност като Евгени Минчев дължи успеха си именно на Емил Димитров. Той му помогнал да си намери работата като ватман дори, за да успее да остане в София.

Тази година Минчев издаде и книга за певеца – „Моят Емил”, а следващото събитие, което се наема да организира, ще е на 23 декември – рождения ден на певеца, в дома, в който е живял, където близките на Евгени Минчев бизнес дами да помогнат в събирането на средства за паметника.

„Най-ярко си спомням часа, в който научих за смъртта на Емил Димитров. Бях в колата си на път за Варна, където ме съдеха двама полицаи. Спряхме на една бензиностанция. Богдана Карадочева ми звънна и каза: „Емил умря”. И аз си казах тогава: „Какво като ме съдят някои, свърши част от моя живот”, спомня си Минчев.

Според него паметникът на Емил Димитров в Плевен трябва да прилича на този на Едит Пиаф в Париж: „Скромен, малък и да могат да виждат в очите идола си. Трябва да могат хората да му се любуват и аз мисля, че трябва непременно да има текст от негова песен. Тук един скулптор може да развихри въображението си, защото Емил не е малка вселена, той е нещо нечувано.

В Плевен има и улица на името на Емил Димитров. Там е и родната му къща. В нея обаче отдавна не живеят негови роднини или близки. Още докато бил млад, семейството му я продава на други хора.

Днес обаче къщата е запазена в автентичния си вид, а за всички, които не знаят къде се намира – на фасадата ѝ има отличителен знак – барелеф на големия певец.

На площада в Плевен има вече определено място за паметника Емил Димитров. Какъв ще бъде монументът обаче – класически или по-модерен и екстравагантен, това ще решат плевенчани.

Когато сумата за него бъде събрана, от общината ще обявят конкурс, за който всеки творец може да кандидатства с проект.

Така гражданите на Плевен ще могат да гласуват кой паметник е най-достоен за техния Емил.