Ако се стремиш на всяка цена да се оглеждаш в телевизионните репортажи и вестникарските статии, прекрачваш онази тънка граница, след която реалността се слива с виртуалността. Проблемът на медийния образ е че обърква психиката до такава степен, че някои хора живеят в общата реалност, хранейки се от паралелната виртуалност, която обаче е като червена или жълта топка за коледната елха – блестяща и красива отвън, но куха и лесно чуплива отвътре.
Всеки може да се пречупи, особено в тези трудни времена. Вчера се случи нещо, което вероятно не ви е оставило безразлични, особено ако имате деца. Полицията задържа пияна учителка, която „буйствала” в час. Не знам кой и как е разтълкувал въпросната дума „буйствала”, но тази история е много симптоматична за тъжната реалност, в която живеем и фалшивата виртуалност, в която ни карат да вярваме.
Запознайте се с една учителка по руски и немски, майка на три деца, на която явно и е писнало. Нека се опитаме да си представим следната ситуация. Нормален учебен час, в който влиза видимо неадекватна жена, която казва на малките си ученици, че е много тъжно, че някои родители могат да правят палачинки на децата си сутрин, а други не могат.
Сигурен съм, че тези думи моментално са били разбрани от учениците, чиито родители рядко си позволяват подобни закуски. Такива деца има във всеки клас. Обикновено те са силни или слаби ученици, средно положение рядко има и много зависи от семейната среда. Защото за разлика от другите свои съученици, тези деца интуитивно усещат с колко труд техните родители изкарват парите за закуските, дрехите или учебниците им. Какво им коства да им купят мобилен телефон, за да са като другите в класа или някоя прилична дреха.
Представете си децата на тази учителка. Какво ли изпитват след постъпката на майка си? Срам? Съжаление? Болка? Бъдете сигурни, какъвто и да е отговорът, те обичат своята майка все толкова силно и ще са готови да й простят всичко. Както сигурен съм ще прости и нашето общество. Или поне хората, които разбират нейния въпрос към учениците – „Много е тъжно, че някои родители могат, а други не могат”.
„Съвестно си изпълняваше задълженията, поемаше допълнително отговорности”, казала директорката, допълвайки, че сама отглеждала трите си деца, които били между 4-ти и 8-ми клас. След това директорката направила уточнение, че това не бил профилът на българския учител. Съгласен съм. Това е профилът на българина, който започва да излиза извън релси.
Утре тази жена ще е безработна, а може да бъде и съдена. Личната българска коледа за нейното семейство рязко ще се различава от коледата на семействата на нейните ученици. Виртуалността на нашия живот ще забрави този случай до следващия път, когато учителка се опита да обере банка с пистолет-играчка или Бог знае какво. Да, това е реалността. И повечето от нас, които живеят в нея разбират за какво става дума. Защото нашият живот не е блестящ и красив като топка за коледната елха, но уви, понякога всички сме лесно чупливи. Отвътре.
