Веселин от Велико Търново е едно от трите момчета, които се бяха изгубили в подножието на връх Ботев. След като тримата младежи бяха издирвани в продължение на четири денонощия, а търсенето им се превърна в най-голямата спасителна операция у нас, той разказа от първо лице за това как се оцелява в Балкана неподготвен.

Всичко започва от идеята на трима състуденти за уикенд сред природата. „Ние, като отиваме натам, знаем, че това е просто една екопътека, която си има обозначения, има си маркировка и въобще не очакваме, че ще преминаваме през скали, хълмове, реки и подобни препятствия. Ние четохме, но просто в самото начало се объркахме от самата местност, от която тръгнахме, защото там има две пътеки - едната е тази, която тръгва към връх Ботев, по която ние сме тръгнали, а другата е правилната - към хижа Рай. Ние всъщност тръгнахме по тази към връх Ботев и оттам всъщност сме объркали всичко. Около два часа вървяхме до една полянка всъщност и отсреща видяхме един водопад, който мислихме, че е нашият - Райското пръскало”, обясни Веселин.

„След няколко часа вървене стигнахме до него и осъзнахме, че не е той този водопад към който сме се изгубили, но нямаше как да тръгнем обратно, защото беше станало вече около 5-6 часа може би и нямаше да успеем. Затова продължихме да вървим, за да намерим някакъв подслон”, продължи младежът.

После успяват да се свържат с родителите на едното момче и да подадат сигнал, че са се изгубили. Планинският спасител ги посъветвал да се върнат до порутена постройка по пътя и да останат там. „Това стана още първата нощ, първата вечер всъщност, когато ние тъкмо си намерихме подслон в нещо подобно на пещера и ние останахме там. Пренощувахме и на сутринта вече бяхме без батерии, никакъв контакт с никого нямахме и останахме още около 2-3 часа там и решихме вече, че трябва да тръгнем, защото нямаше никаква следа от никого”, спомня си още Веселин.

„Ние знаехме, че ни търсят, но просто решихме, че понеже се бяхме отдалечили доста и няма да ни намерят там. И като нямаме обхват с никой, ние бяхме доста гладни и жадни и решихме, че просто трябва да се движим нанякъде. И умирахме от студ, на едно място просто е доста трудно и просто решихме да се движим нанякъде и решихме това да е в обратна посока, да може евентуално или да се пресрещнем, или да стигнем дори и до някоя хижа, до някой вид подслон, до някъде”, обясни още Веселин.

Очакванията им обаче не се сбъднали. „Знаехме, че ни търсят. Вече от втория ден почнахме да виждаме въртолет, имаше делтапланери и знаехме, че ни търсят”, казва той.

„Имахме запалка, но всичко беше мокро, понеже ни валя и дъжд, и град, и всичко възможно и нямаше как да запалим. Успяхме всъщност да намерим едни сухи листа в една пещера, но за съвсем малко се подпалиха и нямаше с какво да поддържаме огъня. Искахме да ползваме огъня като някакъв вид знак да могат да ни видят, но нямаше с какво да го поддържаме и той угасна доста бързо”, разказа още младежът.

Той твърди, че с другите две момчета са излизали на открити места с надежда спасителите да ги видят. „Единия път останахме по-дълго, когато срещнахме въртолета, но останахме за малко, мина въртолета, не ни видя и продължихме”, посочи той и разказа, че дори са съблекли дрехите си, за да помахат, но спасителите отново не ги видели.

Тримата не са имали компас – ориентирали се по слънцето и по населени места, които се виждали в далечината. „И през деня, и вечер, не отвсякъде и някои неща ги виждахме и през нощта нали има светлинки в далечината. И през деня гледахме да вървим и да се приближаваме към тях. Нали туй тръгнахме втория ден по обед и на четвъртия стигнахме дотам”, обясни още Веселин.

За да не се поддадат на отчаянието се разведрявали с шеги. „Казвахме си, че сега ни търсят и ще станем звезди, ще ни търсят от предавания, такива неща просто се бъзикахме”, сподели младежът след щастливата развръзка. „Сега стана наистина и съжаляваме, че е така”, признава той.

„Искаме да благодарим наистина на всички, които са подпомогнали и са участвали в издирването ни. Това ни носеше доста голяма надежда всъщност, че ни търсят и че има шанс да се върнем", допълни Веселин.

И тримата се измъкват от Балкана живи и здрави. С наранявания е само Веселин. „Хванах се за една скала, която се отрони. Явно не е била толкова здрава и ми удари ръката. Имам три прободни рани. Едната е по-дълбока така, инфектирани са, казаха ми, че не е за оперативна намеса, че не е много сериозно и ще се оправи”, разказа раненият младеж.

„Естествено, че съжалявам сега. Причиних толкова главоболия и на нас, и на родителите ни, и на цялата държава, на всички, които са ни търсили, но това е урок - да не тръгвам никъде надалече, просто - от дома до центъра и това е!”, зарича се Веселин.

След щастливата развръзка и уроците се появи въпросът кой ще плати разходите по мащабната спасителна операция. „Първо тези, които задават този въпрос, сами да си отговорят каква е цената на човешкия живот, а в случая става дума за три човешки живота и как те биха оценили цената. Ако те смятат, че 20 000 лв. на човек е цената за един човешки живот - да. Ако кажат, нямам ги тези пари, но ако кажат, че трябва да се платят, аз ще намеря. Повече нямам какво да кажа по въпроса”, заяви майката на Веселин Мария Иванова.