Иконописецът Йордан Опиц, който е с петгодишна присъда за убийство на крадец, изографиса затворническия параклис в Казичене.
Осъденият мъж е работил с месеци, за да възстанови малката църква, наречена на името на Свети Николай Чудотворец. Осъдените често се отбиват в параклиса, за да запалят свещ.
Стефан Стоянов е влязъл в затвора на 18 г., защото пребил две момчета. „Може да се каже, че леко съм мръднал, ама като излезем ще се оправим. Още не съм свикнал с жени да говоря. Сега, като бях за малко на работа, някоя жена като мине и нещо ме пита, аз й говорим на бате, на братле”, споделя той.
Единственото хубаво нещо, което му се случило зад стените, е, че се оженил и че е влюбен. „Обичам я много и заради нея няма повече да влизам по затворите”, зарича се Стефан.
Повечето осъдени в Казичене не искат да показват лицата си. Мнозина крият дори от най-близките си, че са в затвора. „Майка ми я е срам. Баща ми е някой отвънка, майка ми е някой - хора известни, с позиции в обществото”, разказва един от лишените от свобода.
Мъж, осъден за накротрафик, идва в параклиса понякога, макар че не е от най-вярващите. Молитвите на повечето затворници в Казичене са да излязат на свобода и да има кой да ги чака извън стените на затвора.
