Онкоболна жена от Хасково обвинява държавата в дискриминация и иска специален закон за хора с нейното заболяване, който да гарантира достойнството и правата им. Причина за недоволството й е решение на ТЕЛК, според което тя вече не е толкова болна. Лекарите признават, че работят по несъвършена наредба, която не отчита реалното състояние на пациента.

Хасине Мехмед е на 53 години и се бори с коварното заболяване. Операцията и последвалата лъчетерапия й връщат живота, но жената остава инвалид. Трудоустроена е с 90% инвалидност, но две години по-късно ТЕЛК-комисията смъква процента на 60.

Лекарите от ТЕЛК също са на мнение, че за две години жената не е оздравяла. Но не те, а наредбата, по която работят, определя процента инвалидност. По-ниският процент инвалидност ще лиши жената от социалните надбавки, които досега е получавала.

Спирането на 20-те лева месечна помощ, заедно с по-ниската пенсия обричат Хасине на глад. „Как да живея с тия пари? Аз съм онкоболен човек, аз не съм болна от грип. Защо тая държавата не мисли за онкоболните”, пита жената.

Заради случаи като този, лекарите признават, че са се превърнали в бюрократи и за състоянието на пациентите решаваща дума имат документите, а не професионалната им преценка. „Ако имаме правителство и ако имаме държава, в България да направят такъв закон, да не прецакват онколобните. Да ги задължат да дадат определи проценти на онкоболните , защото аз не знам дали утре ще съм жива. Живея с този стрес вече две години и половина”, казва Хасине.

Тя може да обжалва решението на ТЕЛК , но това няма да й донесе по-висока пенсия, защото наредбата е такава. А парадоксите около трудоустрояването на онкоболните стигат до крайност.