46 313. Това е броят на хората с интелектуални затруднения у нас. За съжаление всички те са „невидими" за обществото. Защото е по-лесно да не ги забелязваме, отколкото да им станем приятели.
Виолета учи по-бавно от останалите, стеснителна е и говори трудно. До скоро е прекарвала дните между 4-те стени на дома си. Преди 2 месеца обаче в животът на момичето настъпва вълнуваща промяна, защото получава първата си работа - на помощник-готвач. Бързо се научава да приготвя десерти и е пръв помощник на готвачите в кухнята.
„Мечтая да изкарвам пари, за да помагам на сестра ми.”, с усмивка обяснява Вили.
Само за няколко седмици работа в кухнята, момичето е преодоляло първоначалния си страх от общуване с непознати, разказва главният готвач Таня Пръвчанова.
„От обикновен човек, от обикновен готвач такъв ентусиазъм рядко можеш да срещнеш”.
Красимира Качаразова е неотлъчно до Виолета и Таня всеки работен ден. Нарича себе си „преводачът". Тя е трудовият наставник на Вили, който помага на момичето по-лесно да се впише в работната среда.
„Първото нещо, което им казах тук - не я пазете от работа. Защото тя трябва да се научи. Не искам никой да я съжалява, не искам някой да си мисли, че я носи на гърба си, искам тя да е абсолютно горда с изкараните от нея пари, с труд.” Спомня си какво й е казала Виолета след първия си ден в кухнята: „Че като получи заплата ще се черпим сладолед и че ще помага на сестра си да плаща сметките. Хора като Виолета ни правят нас по-благодарни!”
Хората с интелектуални затруднения се концентрират по-трудно от останалите и общуват рядко, защото се притесняват дали ще бъдат разбрани. Те обаче не са по-малко интелигентни от останалите. И могат да бъдат част от трудовия пазар у нас.
Според ръководителя на дневен център „Светове”, Соня Спасова, в представите на хората и работодателите е наложено мнението, че ако се наеме на работа човек с интелектуално затрудение, някой от екипа ще трябва да върши и неговата работа.
„Това не е така. Хората с интелектуални затруднения могат. Могат да работят, могат да бъдат полезни, могат да бъдат пълноценни, могат да бъдат равностойни на всеки от нас.”
Дневният център работи с хора с интелектуални проблеми от две години. Посещават го 29 души. Всеки от тях работи в някое от ателиетата - изработват сапуни, готвят, грижат се за хигиената и дори празнуват рожденните си дни заедно.
Надежда също празнува с останалите. Посещава дневния център почти всеки ден. Мечтае да се научи да работи с компютър, а от скоро е наета на работа като офис асистент. С детски ентусиазъм ни разказва как днес е подредила папките с документи в офиса, подготвила е баджове за служителите и е почистила.
„Аз съм доволна много! Наистина искам да продължавам да работя там!”
Хората тук вярват, че всеки човек е ценен, заслужава шанс да развие своя потенциал и да живее с надежда за бъдещето. "Невидимите" хора също заслужават своя шанс.
